Това е изцяло завършено. Сякаш не би могло да се каже нито с по-малко, нито с повече, нито с други думи. Сякаш е отлежало до есенция. Онова, което ме смущава е обема му - ако есенцията се съдържа в толкова думи, то колко бездънен е бъркочът на чувствата?
Сънят с котката също ми харесва, котката ми харесва, (харесва ми и Чеширската котка там, но това е друго). Но Сънят не е толкова завършен, недоизгладен като ритъм ми звучи. А може би ритъмът не отговаря на формата - не знам, ще го погледна пак.