|
|
| Тема |
 един друг... |
|
| Автор |
Ceнkин (стар дявол) |
|
| Публикувано | 06.01.04 11:26 |
|
|
|
Страх
Страх
ме бе
като дете от тъмното
и помня
цялата обреченост на стъпките
цялата тревожност на целувките:
щяха да загасят лампите
възрастните
щяха да си лягат
щяха да ме изоставят с силуетите
на дърветата
и на нещата
по стените.
Страх ме бе от асансьора стар
- от шахтата -
страх ме бе да се обърна с гръб
очите
винаги ме наблюдаваха
нещо много тъмно и безформено
се спотайваше
спотайваше и чакаше
и протягаше отдолу пипала
всеки път когато не поглеждах:
всеки път,
когато не поглеждах
аз ги мярвах
в периферията на зрението си.
Ала аз сподавях ужаса
гълтах своя страх дълбоко в гърлото
аз потисках заешкото си сърце
с детска и невежа упоритост
няма нищо
няма нищо в тъмното
няма нищо там,
дете
култивирал своето високомерие
аз измислях своите оръжия
помня
как с треперещи ръце
пясък хвърлях с детската лопатка
по главата на чудовището в шахтата…
Тази вечер аз не съм дете:
майка ми не ми загася лампата.
Ще си легна стар и уморен
ще си легна все така невеж
все така
високомерно храбър.
Ще забравя онзи хилав мъж
онзи лигав
хладен
тъмен мъж,
онзи мъж със дъх на гнила шахта
онзи мъж със пипала, а не с ръце
ще забравя,
ще забравя и лопатата
кървавите кубчета, които
аз изрязах от размазаното тяло
ще забравя:
тъмния градеж
на ужасното си
дневно
аз.
| |
| |
| 
|
|
