Забравил си
пред прага къщен
едната своя половина.
И тя безумно по луната вие
и свива се на две, премръзнала.
Забравил си
на чергата отвънка
душата си преполовена
и тя се мъчи през ключалката да влезе
и да се стопли по завивките до мене.
Забравил си отвънка,
под перваза,
на малкото прозорче към мазето,
на рошавия нощен страх
едната половинка
и ужасените очички там присветват.
Оставил си отвън едната своя половина
и тихо и спокойно спиш до мене,
положил цялата увереност
в завивките и сънните постели.
А аз стоя във тъмното,
по-будна от нощта и мълчаливо
говоря със забравените половинки,
говоря им без думи
и бавно ги приспивам,
да не тревожат
твоя сън невинен
във който се сънуваш смел и светъл
и само аз усещам как струи до мене
от липсващата половинка на сърцето ти
една трепереща, мъглива светлина
изплашена, премръзнало-студена.

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.