|
|
| Тема |
 Любов през вековете |
|
| Автор | *** (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 09.11.01 11:49 |
|
|
|
На И.Н.
Погледи срещнахме -
очи се погълнаха.
Сърца разтворихме -
души се прегърнаха.
Превърнахме в низост
и в покаяние
неземната близост
от разстояние.
Видение довея
абитуриентската ни страст.
Поп Богомил!?!- Немея...
От тогаз били сме в нейна власт!
Млад,чаровен,мил
с усмивка като слънце
звездооки Богомил
Любов дари ми -зрънце.
Ще се срещнеме пак
някой век,някой ден
Богомиле,мой драг
Благословен от Бог и от мен.
1998.
Срещнах го пак,
Господи мил.
Вървейки-ей так
звездоокия мой Богомил.
След толкоз лета
и горестна мъка.
Обходих света
с болка-разлъка.
Щом погледи срещнаха.
очите пак се погълнаха.
Сърцата щом ни потрепнаха-
душите пак се прегърнаха.
Отново изчезна времето.
Любовта пак се събуди.
И няма го вече времето
и няма вече заблуди.
Всичките клетки вибрират,
стихиен огън очите запалват,
ръце рацете намират,
погледи лица погалват.
Светът безследно изчезна.
Останахме само двамата
насред вселената звездна -
Аз и Той!-Кавалерът и дамата.
Благодаря ти, Господи мил.
Благодаря за страданието,
за прозрението,за Богомил...
Поклон --Дух на Обещанието.
Отново съм сякаш 17-годишната.
Просторът отново е толкова ведър.
Няма я само плахост - предишната.
Господи,Боже - колко си щедър.
Кой казва,че Любовта си отива?
Кой казва,че няма Любов?
Има я!Тя винаги била е жива,
но кой чува нежния зов?
Издигнали стени - предпазно,
наметнали суетно Его,
на гордост маските - напразно
отдалечили ни от Него.
Как пък щели сме да чуем
вътрешния глас на Бога?
Ах ,защо ли сме крещели!Туй е!
Да обичам,веч не мога.
Ревност- гордост отдалечили
Духа от Ум - Сърцето от Душата.
Божествена-Любовта опорочили
властници на църкви и на суетат.
Повярвайте ми , мили хора,
Дух в Ума ни щом прелива,
на Душата щом сме в двора
Любовта ще бъде вечно жива.
На всяка възраст-Любовта е подвластна!
Чуйте,Чуйте...и Вселената е съгласна! 
| |
| |
| 
|
|
