Била съм принцесата, която си отвел насила с бащината й воля.
Събирал си в шепите сълзите й перлени и само това е била твоята награда.
Била съм Клеопатра, която е пожелала твоето тяло и после го е захвърлила.
Бил си рицарят който се е сражавал за моята 4ест, а аз съм се смяла над окървавената му броня!
Бил си господарят, а аз робинята, която се е покорявала на неговата воля, а съм носила студената кама близо да сърцето си!
Бил верният, а аз неверницата…..
Чакала съм те а ти си скитал…
Във всеки един живот те 4акам за да ти го върна.
И ти ме сънуваш и пла4еш, когато спомняш моите грехове!
И сега се срещнахме непомнищи миналите болки, моите, твоите нашите!
Дали ги е имало?
Дали сме били?
Има ли зна4ение?! Сега ме имаш- твоя съм! Оби4ай ме!
Сега те имам- мой си! Оби4ам те!
Миналите грехове през вековете, нека сега зали4им с наказанието да се оби4аме, както болката не ни нау4и, както вярата не ни показа!
Любовта е спасението от ревността-проказа.
Любовта през вековете е нашата нишка и все я късаме, и се събуждаме с писък във следваща епоха, уж нова, а безумно същата!и епохата и любовта и 4овешките слабости и ценности....
Ама сега добре я дръж, тя води при мен и аз се отказвам да връщам болката, дарявам ти Любов!