|
Тема |
щуротии |
|
Автор |
някоя си там () |
|
Публикувано | 16.05.00 21:05 |
|
|
щуротии без повод, безначални и без край - безкрайни.
върволящи, нахално дрънчащи
предварително се извинявам...
писах стих и потънах в него -
тъжно и тежко като в нощ.
прогоних го, хукнах след друг,
той пък след мене подтичавал...
блестящ, с острие като нож.
спрях се, обърнах лице срещу него.
късно... сърцето ми бе го поело.
време имах единствено да въздъхна
и с ръце да докосна дръжката тънка.
да почувствам как от кръвта ми се ражда
онзи стих безпощадно ухажвал
и подвиквал на смъртта да се върне
миг преди със слова да обгърне
и завие летежа последен в забрава,
за да попитам накрая...
откъде е този спомен като бяла липа,
оцветил жужащия пулс на деня,
животрепетни, положил листи в гръдта,
коренищата вплел, изсмукващ съня?
откъде е тази болка като ситен прах?
неотмита с времето, трупана от древността.
взела багрите на полет след сковаващ страх,
кротко сипеща се от ръцете на светец-монах,
сътворил безсмъртието и в мозайки светлина
и къде, къде... по дяволите!... изчезвам...
не мога да докосна за спасението мисълта
|
| |
|
|
|