За мен този концерт беше Моментът. Сигурно отстрани погото изглеждаше като кръчмарско сбиване, но това пък това си беше най-прекият начин да изпиташ цялата тази улична ярост. Както се вика - да забиеш двата пръста в контакта. Не случайно после като гламав си повтарях през цялата седмица без повод "You won't bring me down".
Suicidal ... ехее връщаш ме назад в годините, когато бях фанатизиран метъл и трашар. Не че сега не ги слушам, но съм на малко по-друга вълна. И все пак има 10-20 групи оттогава , които никога няма да ми ръждясат. ST са едни от тях. Аз ги прослушах покрай Still Cyco '89. Убийствен ! Въпреки че се оказа ремикс на първия им оригинален албум, който така и не успях да си намеря. Ти имаш ли го ?
Freedumb изключително ме изненада преди две години. Много силно попадение. А миналогодишният им бива ли го ?

Monsters of Rock !
Абе човече, защо не си се обадил като си ходил нататък ? :-)) Дай един бърз репортаж. През кои години беше ?

Моята най-голяма концертна тръпка досега беше ... хмм ... доста по-тиха. Бях в чужбина на един клубен полуконцерт-полу джем-сешън на Би Би Кинг. Клубчето беше малко и Маестрото дърпаше жици на две педи разстояние от мен, разказваше вицове в паузите и се подхилкваше наляво-надясно. След което отцепваше един много характерен смях, който поразително ми напомняше на този на Тато. Честно.
Аз през цялото време гледах в два-три детайла от картината пред мен. Бях забравил че трябва и да се слуша.