|
Философе / Момчиле / Ветрим,
умни хора сте и в никакъв случай не говорите глупости, ама кажете как да ви повярвам в случая?
Момчето, което впрегна вятъра
Този запис е посветен на Уилям Камквамба.
Уилям е роден и израсъл в Малави. (Ако някой не знае какво е това – една от най-”затънтените” държави в Африка.) Както може да се предположи от фамилията му, е чистокръвен африканец. От затънтено дори като за Малави селце.
До 14-годишна възраст Уилям е ходел на училище. След това родителите му го спират, неспособни да плащат годишната такса за обучение (80 долара). Оттук нататък перспективата е както за почти всички други деца на Малави. Родното селце без ток и течаща вода. Нивичките с царевица, изпепелени от все по-ужасяващите с всяка година африкански суши. Ако има истинска безперспективност и безнадеждност на света, е тази.
Гениите често могат да се измъкнат от всякакви обстоятелства. Уилям обаче не е гений. Има единствено любознателността си. И желанието да не бъде… това, което наричам добитък.
Останал без училище, той ходи и заема книги от местната библиотека. Чете ги вечер на светлината на огъня или парафиновата лампа в полу-землянката на родителите си. Запленен от науката, предпочита пред развлекателното четиво учебниците. Дори когато са разпарцаливени до неузнаваемост.
В полуразпаднал се учебник той вижда картинки на вятърна мелница, а също и на вятърен генератор. В други е виждал, че електричеството захранва осветление като в училище, и може да изпомпва вода – тоест, може би да полива нивата… И, без да му мигне окото, ентусиазираният хлапак се заема да реализира невероятната си донкихотовска идея.
Скоро цялото село се чуди на тинейджъра, който всяка свободна минута ходи и рови из бунища и боклучарници, събира какви ли не отпадъци под импровизиран навес и прави с тях разни странни неща. Родителите му са разтревожени – защо малкият ги върши такива, да не би да е почнал да пуши хашиш? Успокояват се едва когато той им казва, че се учи да се занимава с джуджу (магия). Щом е за магия, може. Току-виж стане важен човек от него.
Трудно се прави вятърен генератор от отпадъци, особено ако си на 14 години и нямаш дори точна представа какво всъщност правиш. След много опити и грешки Уилям издига петметрова кула от парчета клони, вързани с лико. На върха са закрепени две стари велосипедни главини, през които минава импровизирана ос. На единия й край, откъм където най-често духа вятърът, е закрепен вентилатор от охлаждането на отдавна изхвърлен трактор, и перките му са удължени с парчета пластмасови тръби, сплескани с нагряване на огън. На другия е закрепено колело, което чрез импровизиран ремък – парче стар ластик – е свързано като повишаваща предавка към друго. Другото върти изтръгнат от захвърлен автомобил, все още работещ генератор. От генератора висят до земята съединени десетки отпадъчни парчета жица, снадките им често неизолирани – няма с какво…
Когато обаче вятърът завърта перките на самоделното чудо и Уилям свързва към жиците автомобилна крушка, изровена пак от отпадъците, тя светва. Събралите се зяпачи изпадат в екстаз.
Скоро малкият “магьосник” вече е събрал достатъчно парчета жици, за да прокара тока до жилището на родителите си. Баща му е щастлив – икономисват парафин за лампата. Уилям пък е чел, че където има ток, трябва да има и бушон, и го импровизира от пирони и магнитите на повредено високоговорителче. А превключвателят, с който пускат и спират домашното осветление, е направен от огънати велосипедни спици и парче от скъсана гумена подметка. Но работи.
Щастливи са и малкото собственици на мобилни телефони, които се редят на опашка да си ги заредят. Клетка, захранвана от слънчеви батерии, има наблизо, но най-близкият ток за зареждане е на десетки километри. Славата на Уилям се разнася, и четири години по-късно за него излиза статия във вестника. Точно навреме – той вече е ъпгрейднал ветроцентралата си да генерира 48-волтово електричество, и строи 12-метрова кула. Доброжелатели му подаряват захранвана със слънчева енергия водна помпа, която той инсталира в местната сонда за вода. След като добавя саморъчно направени водни резервоари, които да събират водата при слънчево време, мястото се превръща в единствения надежден източник на питейна вода в целия район. А след като довършва 12-метровата кула, той впряга вятъра да изпомпва вода, за да полива нивата на родителите му.
През 2007 г. юнакът е поканен на престижна конференция за технологии в Танзания. Тогава за пръв път през живота си вижда компютър, и разбира що е Интернет. “Потърсих в Гугъл информация за вятърни мелници – господи, колко много имало за тях!”, казва той. Невероятната му история, разказана на ужасен английски, трогва дори закоравелите бизнес-акули. Снимката му цъфва на първа страница на “Уолстрийт джърнъл”, и той получава купища предложения за кариера къде ли не из света.
В момента Уилям Камквамба учи като стипендиант в Йоханесбург, Южна Африка. Там му е най-близо до в къщи. Защото смята след като привърши обучението си да се върне в селцето си. “Там е мястото, където има най-много работа за вършене”, казва той.
… Разказах тази история, защото ми напълни деня. И за да мога, ако някой ден седна да си препрочитам блога – да се срещна с по-младото ми аз – да я видя.
И да си спомня, че в каквито и ужасни условия да е наритан от живота, човек сам си избира дали да се бори, или да седи и да мрънка.
|
Re: това, че ти мислиш така... [re: Лoko ПД]
