Като противовес на казаното от теб,

преди време - като правихме филма "Баба Василка",
с учудване забелязах, че един човек от селото - с голям за тяхното разбиране размах - инвестира в подобряване на условията на живот там.
Първото, което направи беше да разшири пътя, водещ до Димитровград (или да съдейства това да стане по-бързо и качествено); после плати на някви мангали да го побоядисат отстрани - като на самолетна писта - с варчица. Но придоби вид.
После се захвана с осветлението на селото и скоро то стана светло. На практика почти всички улични крушки бяха ремонтирани и може би заменени с енергоспестяващи (имат отчетлив жълт цвят, но това е от редкия газ вътре в балона).
Навярно е имал и други активности, но хората решиха, че той заслужава да ръководи селото и го избраха за кмет, а малко по-късно бе издърпан и стана кмет на Димитровград.
Не ме интересува от коя политическа сила е, а навярно и с хората около него е така, щом той може и иска да е полезен за останалите!
Осветлението е само елемент от отношението към проблемите на средния човек.

Иначе, като стана дума за баба Василка от с.Добрич, Хасковско (пуснахме свободно филма в нета, аго излъчиха и по ПОТВ и К1, а чух, че и по БНТ САТ, но не вярвам), след запознаване с нейните неща, пловдивските учени решиха да я поканят и с доста усилия направихме една среща в СУБ-Пловдив между нея и пловдивчани. Това, разбира се, се засне, както и повторно ходене до съседно село, където пак тя бе в основата на откриване на свята вода и възстановяване на заличено по-старо християнско място (сега там се строи метох), но силите и времето не ни достигат за направата на продължението.


Та думата ми беше за осветлението
и как то може да изстреля един загрижен човек до административни върхове...









.

Ако искаш да си - бъди!