Вече съм сигурен - става дума за т.1:
1. Четеш по диагонал, схващаш погрешно, след което се нахвърляш да ми вменяваш вина за тази погрешна представа.

Да ти го обясня ли за ПОРЕДЕН път или този път наистина ще го прочетеш и ще схванеш?
Не се присмивам на никого за страха му! Присмивам се на измислени истории СЛЕД ТОВА.
Докато те е тресяло, може да ти се е сторило, че е 100-на степен по Рихтер, и на никого не му е смешно от това. Ама ако послеш разправяш, че гардеробът пи е подскачал на 20 см от пода - това вече е смешно

И за пореден път се опитваш да ми вменяваш чувство за вина за неща, които не съм казал. Не намесвай 2002 и запалените влакове - нямат нищо общо с казаното от мен.

Изобщо целият ни спор може да се сведе до следната аналогия:

Vens: Ха-ха, колко смешно червена ябълка!

Ралица: Ти си идиот! Как можеш да се присмиваш на крушите! Знаеш ли колко е гадно, когато са гнили?

Vens: Ама аз се присмивам на ябълките, не на крушите! И не защото са гнили, а защото са червени!

Ралица: Ти си дебил! Знаеш ли колко беше гадно, когато през 1999 изгниха всички круши?

И ТОВА щеше да е смешно, ако не беше тъпо... сори - тъжно.