А на ония Венс му било смешно, защото му бил вътре

Бил съм свидетел на няколко много уплашени колеги по време на леки земетресения. Не съм им се присмивал, дори и вътрешно за себе си.

Обаче, след като вече е минало и всички вече сме видяли, че е било леко и няма дори съборени мебели, да ми разправяш как си щял да паднеш от леглото си е чиста проба смешка.

Можеш да кажеш колко си се уплашил и никой няма да го сметне за смешно, ама да приказваш за амплитуди, дето всички видяха, че ги няма, не е сериозно.

И на кое точно се смея става ясно още от първия ми постинг, а се налага за втори път да обяснявам. Успявам да измисля 3 причини за това:

1. Четеш по диагонал, схващаш погрешно, след което се нахвърляш да ми вменяваш вина за тази погрешна представа.
2. Не мислиш, реагираш първосигнално и се стига до резултатите от т.1.
3. Правиш го нарочно, ама не мога да разбера защо.

Та кое от всичките е? Или още не си разбрала на какво се смея? Или му вярваш на оня, че щял да падне от леглото?