Главно
Управление
на Строителни
Войски...

На времето, строителни войски са създадени от Стамболийски, като алтернатива на военната повинност и една мощна съзидателна сила!
В крайна сметка не всички обичат да убиват и търсят начин да са в съзвучие с вътрешния си мир, като същевременно не се броят за родоотстъпници.

След Промените и изискването на ЕС и НАТО армията ни да бъде по-малка от половин стадион, някои неща трябваше да се трансформират и да се обособят като отделни звена. Защото лесно се затрива нещо, създавано за десетилетия, но после е почти невъзможно да се поправят грешките...

Та сега се наричат Главно управление строителство и възстановяване, базите им са атрактивни, но след ликвидиране на щатове и структури, съкращаване на личния състав и пр., те масово се разпродават под сурдинка. Не всичко е затрито все още, но е обречено, защото няма загрижени, а и не се търси възмездие за разсипниците. Получи се мълчаливо съгласие между всички досега управляващи в страната след 10-ти ноември да не си търсят сметка един на друг. Разиграва се театър на демокрация пред париите, а акулите се борят за територии. Докато пазарите не са разпределени те нямат нужда от ред, а от мътилка. В момента се изяждат скрито едни други и наедряват, като освен преразпределение се върви и към захващане с "бял" бизнес. Намираме се в периода на първоначалното натрупване на капитала, съпроводен от безжалостна експлоатация на бедняците.

Но дори и това не означава, че трябва да униваме и да не вършим неща, които сами по себе си /в смисъла, вложен от Аристотел/ са ценност! Напротив, именно при най-големите натоварвания от обикновената мида се отронва сълзата на състраданието, които някои ценят като перла!... Именно в най-тежките времена народът ни е раждал светли имена, внасящи упование и надежда за едно по-добро и справедливо бъдеще.

Коледа наближава и навярно духът на надеждата подтиква към смелост и дързост да следваме мечтите си, да бъдем човечни, да даряваме радост!

Човекът трябва да си остане такъв независимо от обстоятелствата, в които попада, независимо от възходите и паденията си - те са само катализатори или лакмус на вътрешния му свят. И когато отговорността пред Бъдещето надкрачи унеса по миналото, навярно ще проумеем, че сме едно цяло. Дотогава орендата ще ни напомня скръбта по изгубеното единство - с природата, с хората, със себе си...










.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"