Ех, човече, преди да ме даваш за лош пример поне да се беше поинтересувал от всички обстоятелства, от които завися. Ти веднага ме обяви за мързелива.
Сутрин карам детето на училище в другия край на града, след което бегом на работа. За да си правя ранни разходки, вероятно трябва да изтърся детето половин час преди училище да стои на студа (правили сме го и това - стояло е сутрин самичко в клас на широко отворени прозорци), за да мога аз да не мързелувам, а да спирам далеч от офиса и да идвам пеш.

А вечер горкото хлапе приключва занималня в 16ч. и стои и ни чака да го приберем в най-добрия случай в 17.30. И ти ми викаш, че е по-добре да ходя пеш до колата ми паркирана на майната си, вместо по възможно най-бързия начин да си прибера детето.

Извинявай, но автомобилът в днешно време е просто необходимост. Работим, живеем, учим и се занимаваме със спорт в различни точки на града.
Ако доразвия логиката ти, че не бива да карам кола, ако не мога да си позволя да плащам 80 кинта платен паркинг като ходя на работа, то дай тогава да кажем на пенсиорените, че не бива да живеят като не могат да си позволят да се отопляват и хранят прилично.

Някак не ми харесва това, което пишеш - Ганю съм викаш, какво знаеш ти за мен? Работя по 13-14 часа: 9 часа работно време + друга допълнителна работа вкъщи. Искам да ти кажа, че не съм мързелива и това, че хората в една по-уредена държава при толкова работа биха имали съвсем различен стандарт е факт.