Ето повече инфо за трамваите:

Ефективността на трамвая, както и при другите видове транспорт, се определя не само от технологическите му преимущества и недостатъци, но и от общото ниво на развитие на обществения транспорт в конкретната страна, отношението към него от страна на местните власти и на жителите, както и от особеностите на структурното планиране на града. Характеристиките, приведени по-долу се отнасят единствено до технологическите параметри и не могат да се приемат като универсални критерии „за“ или „против“ трамвая в едни или други страни или градове.

Предимства

* Първоначалните загуби и капиталовложения (при изграждането на трамвайната система) са по-ниски, отколкото необходимите средства за строителство на метро, тъй като не е необходима напълно обособена линия (макар на определени участъци и пътни възли линията да трябва да минава през тунели и естакади. Строителството на наземен транспорт обаче е съпроводено с преустройство на съществуващите улици и кръстовища, което повишава цената и води до влошаване на пътната обстановка по време на изграждането.
* При достатъчно голям пътникопоток експлоатацията на трамвая е по-евтина от тази на автобуса и тролейбуса.
* Трамваите, като и другите видове електрически транспорт, не замърсяват пряко въздуха с изгорели газове.
* За разлика от тролейбусите, трамваите са напълно електро-безопасни.
* Трамваите имат възможност за превозване на по-голям пътникопоток от автобусите и тролейбусите. Оптималното натоварване на автобусна или тролейбусна линия е не повече от 3—4 хиляди пътника на час, а на „класическия“ трамвай — до 7 хиляди пътника в час, а при определени условия — и повече.
* Въпреки, че трамвайният вагон е много по-скъп от автобуса и тролейбуса, трамваите имат дълъг живот. Ако автобусът рядко се използва над 10 години, то един трамвай може да бъде експлоатиран 30—40 години. В Белгия например, редом със съвременните нископодови трамваи успешно се експлоатират трамваи PCC, произведени в периода 1971—1974 г. В Милано понастоящем се използват 163 трамвая от серия 1500, произведени в периода 1928–1935 г.
Недостатъци

* Изграждането на трамвайна линия е много по-скъпо от изграждането на тролейбусна и e несравнимо по-скъпо от автобусна.
* Трамваите имат възможност за превозване на доста по-малък пътникопоток, отколкото метрото: обикновено не повече от 15 000 пътника на час за трамвая, и до 80 000 пътника в час във всяко направление за метрото.
* Трамвайните релси са опасни за велосипедистите и мотоциклетистите, които се опитат да ги пресекат под остър ъгъл.
* Неправилно паркиран автомобил или пътнотранспортно произшествие край или на релсите може да спре движението в голям участък от трамвайната линия. Ако трамваят аварира, обикновено го избутва до депото или на резервна линия следващият след него. Това води до излизане от строя едновременно на два подвижни състава. Освобождаването на трамвайните линии при аварии и повреди често води до продължително преустановяване на движението на трамваите.
* Трамвайната мрежа има сравнително ниска гъвкавост (което може да бъде компенсирано от разклоненост на мрежата). Автобусната мрежа има предимството, че лесно може да бъде променена коя да е нейна линия при необходимост (например при ремонт на улица).
* Трамвайното стопанство изисква макар и не твърде скъпо, но редовно обслужване. Неудовлетворителното обслужване води до влошаване на състоянието на подвижния състав, неудобства за пътниците, понижаване на средната скорост.
* Прокарването на трамвайни линии в чертите на града изисква строго планиране и усложнява организацията на движение. При лошо проектиране, може ценни градски терени да се похабят неефективно.
* При недобро изпълнение на трамвайната линия, възниква вероятност трамваят да излезе от релсите, което го прави потенциално опасен участник в пътното движение.
* Предизвикваните от трамваите вибрации на терена могат да създадат акустичен дискомфорт за жителите на най-близките здания и дори да увреди основите на сградите. За понижаване на вибрациите е необходимо редовно обслужване на релсовия път и подвижния състав. При използване на усъвършенствани технологии при полагането на релсовия път, вибрациите могат да бъдат сведени до минимум.
* При лоша изолация на релсовия път обратният тягов ток може да изтече в земята. Тези утечки засилват корозията на най-близките подземни метални съоръжения (кабели, тръби на канализацията и водопровода, арматури в основите на сгради).