Със смесени чувства гледам на "бастистването". От една страна Цигарената фабрика е част от градския фолклор и от историята на Пловдив, а и на България. Това е, мисля, първата цигарена фабрика в България и е фон на събитията в книгата и филма "Тютюн". С тази фабрика са свързани и известни пловдивски фамилии. Така че е нормално множество пловдивчани да имат сантиментални и носталгични чувства към фабриката.
От друга страна, обаче, вече сме в 21 век и това което е било преди 100 години не значи, че ще върви и днес. Още повече, че и Пловдивското общество не отдава никакво историческо значение на тази някога грандиозна институция. Не върви и, в центъра на града да има фабрика за цигари и в района да "ухае" на тютюн.
Ако се затвори, надявам се сградите да се преустроят умно и да се впишат добре в декора на града. На тяхно место може да изникнат модерни и шикозни офиси, кантори, ателиета, барове, клубове, а защо не и просторни апартаменти- тип лофт.