|
Има определени професии, при които добрият външен вид е съдбоносно важен. От него зависи имиджа, успеха и кариерата на известно число индивиди. Но не за тях е думата. Става дума за необичайното старание на обикновения, "редови"българин или българка, да изглеждат като извадени от модно списание.
Удивително широк е кръгът от хора обръщащи болезнено внимание на външния си вид. Неестествената грижа за прически, нокти, грим, обувки, ризи, костюми, рокли, всевъзможни аксесоари е направо поразителна. При това тук не става дума за финансовия или шоу хай-лайф, където това би било естествено, а за люде с нормални или дори ограничени доходи, но и такива, чийто средства едва стигат за препитание.
Несъмнено е, че добрият външен вид е важен. „По дрехите посрещат – по ума изпращат”. Но за мен, като човек твърде небрежен в облеклото си, често изниква въпросът – къде е онази тънка граница, прекрачването на която, (без значение в коя посока) превръща човек в битпазарен манекен или модел на някоя световна модна къща.
Последните няколко поста в този форум, всъщност ми показаха колко добре са ориентирани хората в пазара – цитирани бяха марки ризи, костюми, шивачи на дънки, маркови магазини, нещо, което за мен е „Терра инкогнита”. Направи ми впечатление, защото, моето невежество в тази област (и не само в тази, ама нейсе) е направо неприлично. И все пак в главата ми отново и отново се появява една и съща мисъл, кое дава по-високо самочувствие – дали да ходиш с малко по-износени и демодирани дрехи, но в джоба за успокоение да дрънкат малко повечко мангизи или обратно – модерен/а и изтупан/а като модел, но да се чудиш как да откажеш ако те поканят на едно кафе, поради липса на налични.
Бихте ли ми отговорили?
И още нещо, не мислите ли, че ценностната ни система нещо твърде много зави към материалното, за сметка на духовното?
|
Кое е по-важното?
