|
Айде сега – почна да се измъкваш като мокра връв. Явно не четеш какво пиша, защото там съм дал доста факти. Ако искаш да ме обориш – моля. Не е чак толкова трудно, виж например как е подходил Irish_stout. Но ти явно държиш да се заяждаш. Или пък може би аз не се изразявам както трябва.
Затова ще започнем от начало.
Първо ще обясня какво разбирам под „качествено висше образование”. За мен това е образование, което ти дава набор от торетични знания и практически умения, адекватни на съвременните условия на пазара на труда. Този набор от знания и умения трябва да ти помогне да си намериш работа, където да не започнеш да учиш от нулата, а да градиш върху основата и да усвояваш тънкостите на занаята.
Ще използвам аналогия с нещо, което би трябвало всички да познаваме – курсовете за шофьор. На тези курсове бъдещите водачи би трябвало да придобият един минимум от знания и умения, които се налага да ползваш когато караш кола. На първо място – задълбочено познаване на закона за движението по пътищата и правилника за прилагането му. След това достатъчно часове на полигон и кормуване, за да се овладеят основните умения, необходими при шофиране. Но наред с това един шофьор трябва да знае как се сменя и помпи спукана гума, как се слагат вериги за сняг, как се проверява маслото, къде се налива антифриза и къде течността за чистачките, как се налива бензин. Трябва да се научи как се ползва пожарогасител и как се оказва първа помощ при катастрофа. Трябва да покара поне няколко километра, теглейки друга кола. Трябва и да го потеглят няколко километра. За да има представа какво е.
Теоретичната подготовка е добре да включва и най-основни положения по административно право. Най-вече в частта какво се прави, когато КАТ ти съставят акт. А също така и някои най-важни съвети за каране при екстремни ситуации (в случай, че не може да кара при проливен дъжд, киша, мъгла, заледен път и т.н.).
Вместо това какво имаме – учи се как да се решат листовките, 24 часа кормуване (което включва и паркиране) и два часа лекция в БЧК. Повечето кандидат шофьори дори не разбират как се работи с чистачките, ако не завали!
Надявам се вече разбираш какво е моето определени за качествено образование. Сега моите доводи, защо образованието у нас не е такова:
1. Предимно теоретична насоченост на обучението. Студентите получават къде добра, къде не толкова теоретична подготовка, но твърде малко прилагат на практика теориите. В резултат може и да знаят повече теория от колегите си „на Запад”, но голяма част от тази теория не им е необходима, а им липсват базови практически умения. Пример: има стотици и хиляди инженери, които продават компютри, техника, машини. Вероятно те са много добре обучени по техническата част, но нямат умението да общуват с клиента на разбираем и прост език. Да му задат подходящи въпроси и да му дадат точни отговори, за да му продадат това, което му е необходимо. ама ще кажеш, че техническите университети подготвят инженери, не продавачи, нали така?
А ето ти и един линк относно практическите умения на преводачите Това не са мои мнения, а мнения на професионални преводачи.
2. Остаряла морално и физически материална база – помощни средства за обучение и преподаване, лаборатории, библиотеки
3. Остарели методи на преподаване – обикновено преподавателите четат едни и същи лекции от години, които студентите си записват. В повечето случаи лекциите представляват сбит преразказ на учебник издаден от съответния преподавател. За мен това е пълно пилеене на ресурси. Материалите могат да бъдат качени в интернет, студентите да си ги четат и на лекции да се обсъждат най-важните и съществени моменти с помощта на примери и казуси. В крайна сметка студентите у нас се научават да зазубрят и да знаят къде могат да си намерят определена информация. У тях не се развиват способности за критично осмисляне на информацията, за нейното интерпретиране и използване.
4. Неадекватност на обучението на съвременните условия.
Пример: От десет години е ясно, че ще станем член на ЕС. Това предполага, че са нужни преводачи, които да превеждат с години огромният обем от документи. Ясно е също така, че изискванията за преводач в институциите на ЕС предполагат не само добро познаване на езика, но и познаване на принципите, институциите, механизмите на ЕС. Логично е – превеждат се закони, политики, директиви. Преводът не може да е едно към гьотере, изисква се познание на спецификата на материята. А това предполага специалностите, които подготвят преводачи да имат поне една (макар и избираема) дисциплинка „Основи на ЕС”. Нищо такова не виждам в учебната програма на специалността английска филология в ПУ
Втори пример – висшето образование не предполага обучение по английски език, който е абсалютно задължителен днес. Все пак не говорим за чистачи, готвачи и боклукчии. И имам предвид специализирани термини за съответната област, а не Ай хев ъ брадър и май нейм ис. Впрочем английският трябва да се учи още от най-ранна детска възраст.
5. Образованието не развива комуникационни и презентационни умения, както и умението да се установяват и решават проблеми. Преди време гледах един филм по Hallmark. Ставаше въпрос за един инженер, който отиде да строи рафинерия в някакво арабско емирство, но нещо се скара с арабите и му се стъжни живота. Човекът се измъкна от страната с товарен самолет, скрит в сандък . Имаше куп препъникамъци в неговия план, но той непрекъснато твърдеше „Аз съм инженер, обучен съм да решавам проблеми”. Нашите инженери се обучават да правят изчисления и чертежи. Също така българските висшисти масово страдат от неумението да говорят пред хора, да изнасят презентации, лекции, речи, да формулират правилни въпроси по даден проблем.
6. Липсва връзка между университетите и бизнеса. В резултат се създават кадри без да се отчита какво ще работят, дали тези кадри имат нужните умения и знания, необходими на бизнеса. Ето мнение от вице президента на Майкрософт за Централна и Източна Европа "Университетите не осигуряват напълно най-съв¬ременното и качествено обучение.... що се отнася до IT персонала, в България ние обучаваме собствените си хора, след като са завършили образованието си...... има сериозни липси в образованието по бизнес и маркетинг, като намирането на хора с правилния профил не е най-голямото предизвикателство; по-трудно е да се намерят достатъчно такива хора". Цитатът е част от статия, която много добре представя моята теза:
7. Липсва връзка на университетите със завършилите студенти. Като следствие университетите не знаят какво работят техните възпитаници, какви проблеми имат при практикуването на професията, какви са реалните нужди от знания, каква част от преподавания материал се прилага на практика и т.н.
8. Корупция. Или както казват Ъпсурт „примоция в УНСС, три изпита за двеста лева и едно прасе”. Няма да давам примери за мои приятели, които за трийсет лева са взимали математиките на закъсали студенти в ТУ. Даже имаше промоция – за четирите математики – сто лева. За оценка над пет – двойна тарифа.
9. Неясни критерии при изпитването – знаеш не знаеш – оценката много пъти я получаваш на лотариен принцип
10. В крайна сметка сред 500-те най-добри университета в Европа има само един български. СУ, на 403 място
Те това са ми доводите. До един съм ги извел след разговори с мои приятели и познати – икономисти, инженери, учители, лекари, юристи, филолози, завършили най-различни университети по света и у нас. Също така и от информация, която направо блика в интернет. Достатъчно ти е да пуснеш едно търсене в гугъл по „висше образование + проблеми”и ще се убедиш.
Естествено далеч съм от мисълта да зачеркна напълно българското висше образование. Напротив – при всичките проблеми и недостатъци, то все пак дава една добра основа, върху която съответният висшист да гради професионалното си развитие. Но това става с много допълнителна самостоятелна работа от негова страна, често пъти се учи докато работи, което е за сметка на постигнатите резултати. Ако се върна на примера с шофьорския курс, аз съм с категория С (професионален шофьор), но се научих да сменям гума в практиката, като ми се спука. Не че не се справих, но ми струваше освен всичко друго и петдесетина лева за огънатия праг, както и няколко часа излишни нерви.
Искам да уточня, че изводите ми важат в пълна сила за обучението по икономика, в по-малка степен за другите хуманитарни науки и техническото образование и най-малко за медицината. Не знам как можеш да станеш лекар без сериозно учене и практика, но пък оплакват си се хората от базата и начина на преподаване. За Националната художествена академия, НАТФИЗ и консерваторията наблюдения нямам. Там нещата са и по-специфични.
Също така възможно е да не съм прав. С интерес очаквам твоите факти и аргументи, с които ще ми покажеш, че е така.
Приятен ден
|
Re: I beg to differ [re: Keйнc]
