Нарцистичната личност притежава грандиозно чувство за собственеото си значение. Може да бъде разпозната лесно, защото за нея за характерни всички признаци на самодоволство и самохвалство. Нарцисистът обикновено не слуша какво говорят другите, те не го интересуват. Съществуват най-разнообразни форми на индивидуален нарцисизъм, но техният най-общ израз е липсата на искрен интерес към външния свят.

Ценностното отсъждане на нарцисиста е изпълнено с предразсъдъци, но обикновено той е убеден в своята обективност и релистичност. Това непрексънато притъпява способността му да преценява не само всичко, което е пряко свързано с него, но и това, което е извън обсега на неговия живот. Външния свят се възприема като низш, неморален, опасен, а това силно деформира личността на нарцисиста.

Също така сериозен патологичен елемнт е реакцията на нарцисиста при критика спрямо негова постъпка, изказване или позиция по даден въпрос. В такава ситуация той реагира прекалено остро, гневи се на всякаква критика, поради природата на нарцисизма си не може да се съгласи, че критикуващия може да е справедлив. Когато нарцисизма му бъде наранен той чувства заплаха. Сам е и се страхува, защото не е свързан с външния свят, а едиствения нячин да се отбранява е нарцистичната му гордост. Щом тя е застрашена той трябва да направи нещо – да унищожи критикуващия или себе си. Нарцисистът не е свързан със света и не се интересува от него, не е развил своя Аз като център на връзката му с околните. Той поддържа чувството си за самоличност от преувеличеното мнение за себе си и ако нарцисизмът му бъде толкова тежко наранен, че не може да го поддържа повече, ако самосъздадения себеобраз се разпадне и нарцисистът не може да избухне в гняв( например, защото не е толкова емоционален), изпада в депресия. Този вариант обаче го ужасява, той се стреми всячески да предотврати подобни наранявания на нарцисизма си и един от начините е да го увеличи, така че позицията му да бъде недосегаема за каквато и да е критика или неуспех. Естествено по този начин, опитвайки се да избегне депресията, той още повече утежнява положението си и дори е възможно да стигне до психоза (в това състояние всяка връзка с външната действителност е прекъсната и собствената личност изцяло я е заместила). По-задоволителен за личност с подобна нагласа (макар и по опасна за околните) е опитът действителността да бъде преобразувана, така че да съответства на предстаавата на нарцисиста за себе си. За целта той се нуждае от някой или някои които да му вярват.(ето защо публкува разговор с човек, който не може да му се противопостави) В историята за известни толкова нарцистични личности като например Сталин и Хитлер, които така явно се нуждаят от масовата подкрепа на народа си , за да променят реалноста, а съшевремено с това и да унищожават критикуващите ги или пречещите на успехите им.

Нарцисизмът е причина човек да не е в състояние да постави себе си и потребностите си на второ място когато е необходимо да се сътрудничи с околните. Прави хората неспособни да общуват и е пречка пред социалния живот.

----------------------------------

Да виждаш себе си в горното описание?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите