|
Две статии от един сайт, които мисля ще са ви интересни да прочетете:
Теза
Емигрантите-галените чада на България
Незнам дали ще се съгласите,но за мен около 90% от сънародниците ни в чужбина са мекерета.
Може би се изсилвам с процента,но наблюдението ми е сравнително ограничено и се надявам да ми помогнете да определим процента.Както и да е.Ето каква ми е идеята.
И на мен ми се е искало някога да замина и да зарежа цялата простотия тук,а тук има наистина доста простотия,
но поради една или друга причина реших да бъда част от прехода.Реших че, колкото и трудно да е, по-интересно е
да бъдеш тук,в Родината си.Не съм болен шовинист,но обичам България.И така реших да не я напускам.Над 1млн.души заминаха обаче.Аз ги намирам за слаби и страхливи.нали знаете,има една група от населението,която винаги е недоволна,но никой не си мърда пръста,не протестира,а стяга куфари за Чужбината.(Като малък си мислех че ЧУЖБИНА е някаква държава като Германия например).
Първото ми разочарование и гняв беше,когато обявиха Българския Великден.Платиха се самолетни билети и т.н. за да си дойдат няколко лигльовци,не казвам че не са умни.Но нека само за момент да се замислим с чии пари се случи това нещо.С моите,с вашите.Аз лично работя и печеля пари вече малко повече от 10г. и всяка стотинка я харча тук,по възможност избирам само български стоки т.н.Дето се вика само от акцизи и ДДС за алкохол и цигари съм внесъл доооста данъци.И за толкова години никои не каза:"Здрасти пич,обаждаме се да ти благодарим че остана,че гласуваш на всички избори и т.н. Превеждаме ти 20лв.да пиеш една ракия за здравето на министър-председателя." ХАХАХХАХА Коя година?И не съм само аз,доста хора сме тук дето чакаме тайно за такъв жест.Февруари 2000г. излезе Егоист 37 с корица посветена на 700 000 млади българи,чиито дом и раб.място са някъде зад граница.Тогава ми стана доста кофти за тея хора,защото бяха заминали и мои приятели.Но...
Започнаха да се връщат и се започна.Събрали сме се една вечер пред блока и развъртаме една бутилка,защото се беше родило дете на едно приятелче,и се появява мой съсед,току що завърнал се за малко от Лондон,и започва да ни казва че ние българите !!!! сме били големи простаци дето пием на пейките.А ти к'ъв си бе отворен? Сър Посерко Лондонски.Дето не си ми нито на годините,нито на...знаете какво.А съм го виждал да се търкаля пиян като прасе същия.Идва си друг от Испания и той ми ги пляска некви,а той беше супер готин пич преди да замине.ЗАЩО ВСИЧКИ СЕ ВРЪЩАТ ТОТАЛНО ПРОМЕНЕНИ?ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА.
Не ми се разправя за обаждания,за да пратя БГ сирене и луканка,домашна юфка,защотото ТАМ нямало такива.Ми като искаш БГ храна стой си тук бе,дрисльо.И пътува хуманитарната помощ от България за ЕС? Защо тогава в рекламата на Western Union дъщерята от чужбина праща подкрепа т.е. мощна пачка евроси? Обаче аз не съм получил и един скапан евроцент.
Статията ми се получи доста не свързана,но я написах,защото днес вече не издържах.Обадиха ми се двама души,които тук не са се дипломирали дори,но искали да почват работа в евроадминистрацията.От българската квота естесвено,вие какво си помислихте.А тези,които завършиха тук,а тези които очакваха ТУК този момент. Не мога да се съглася,че сме по-тъпите,по-страхливите,и по-непредприемчивите.Просто има хора,които винаги търсят най-лесното,а ние,българите в БЪЛГАРИЯ не сме от тях !!!
П.С. Поздрав за бате Ицо в Париж,който си остана голем пич и скоро си идва,и пак ще осъмваме!Също така и за тези,които не се промениха!
Контратеза
Оня ден реших...
Оня ден реших да прегледам наново е-бането, не го бях посещавал от сигурно година и попаднах на една статия на - Емигрантите-галените чада на България. Тъй като от известно време съм студент в чужбина (достатъчно дълго, за да си дам сметка за много неща), след като я прочетох поне 2-3 пъти, започна нещо да ме човърка отвътре...имаше немалко неща, които ме накараха да се чувствам кофти. Личи си, че пича я е писал в момент на афект, мога да го разбера, на всеки се случва, пък и за много неща е прав. Ама след като прочетох някои реплики, направо изперках. Аре стига празни приказки, ето какво имам предвид:
Учил съм в една от да кажем “елитните“ софийски гимназии...или поне така се водеше :) и оттам познавам немалко хора, които още отрано си бяха решили да учат в чужбина. Естествено повечето от тях нито знаеха къде искат да ходят, нито какво искат да учат, важното беше да са “там“, далеч...То тва си беше вид гъзария, да учиш в чужбина, сигурен съм, че доста хора заминават само заради тая пуста гъзария...Ама както и да е, аз си се бях ориентирал още от 10-11 клас какво искам да уча, къде искам да го уча и най-вече, че искам да си остана в БГ – кво ше праа там навън, тука са ми френдовете, семейството, квартала, тука ми е порутеното даскало, където сме цъкали мач като малки по цял ден...Викам си “брат, не се излагай, стой си тука“. И така, минаха балове, КСК, влзнах си успешно в желаната специалност, почна се годината. Няма да уточнявам точно каква специалност съм, свързана е с наука и съответно с пари, много пари за материална база и поддръжка. И знаете ли какво осъзнах за отрицателно време – че не мога да успея ако завърша тук, или поне, за да успея ще са ми нужни връзки или много късмет (а и двете неща ги нямам). Не ме разбирайте погрешно, определено не съм от мързеливия тип хора, които се оплакват и чакат бананът да падне обелен от палмата, докато си лежат отдолу с отворена уста. Напротив, хвърлил съм много повече усилия от повечето ми приятели взети заедно, за да си влезна каквото искам да уча, пък и от 90% от колегите като ги гледам… мамка му – бях с най-висок бал на първо класиране...и все пак, далеч съм от понятието “зубър“ ако повечето от вас тва си мислят, просто винаги съм си гонел целите и не съм пестял усилия. Обаче осъзнах, че за да стана добър специалист най-малкото, което ми е нужно е да имам елементарни условия за практическа работа, да не работим с украински инструменти от 40 години, човек да работи спокойно на упражнения без някоя асистентка да му виси на главата и да дебне да не счупи нещо скъпо...абе кви ги говоря, то кой ти дава на студентите в БГ да пипат скъпи неща. Да не говорим наистина, че няма елементарни уреди за работа, ама кво ви обяснявам, то е пределно ясно на всеки. Имаме страхотни даскали, ама ако става въпрос за метериална база...забрави. Не съм си правил илюзии, че ще е много по-различно, но някои конкретни случки и пълна липса на някои елементарни уреди по време упражнения бих казал леко ме накараха да се замисля какво изобщо уча и какви са ми намеренията като завърша (да не разказвам, че трябва да разтягам много локуми). И тогава се отвори една оферта – да замина да уча същата специалност назапад (нарочно не уточнявам точно къде и какво) – на добро място, добри условия, естествено страхотна материална база, стажове в различни страни към курса, стипендия, всичко на 6. Викам си – майната му, ше замина. Така стана, там всичко около частта с образованието беше много добре, дори повече отколкото очаквах, запознах се с нови хора, срещнах нови приятели, красива приятелка, все пак нещо ми липсваше...както и да е, върнах се в БГ за ваканцията и знаете ли кво – завист, злоба...така ме посрещнаха някои хора. А съм сигурен, че съм си същия, не съм се променил, говорил съм си затова с френдовете. И въпреки, че се опитвам да съм позитивен към всеки, към никого не подхождам с пренебрежение, много от хората просто ме посрещнаха със ненавист. Понякога просто усещаш пламъка в очите на някой, как се опитва със всяка реплика да те затапи и да те накара да се чувстваш гадно, въпреки че с нищо не си го провокирал - единствено с това, че си бил в чужбина може би. Да, много от българите се връщат променени, естествено съм срещал разни такива тип “сър Посерко Лондонски“. И аз не обичам такива хора, които забравят, че са българи, забравят от кое село са тръгнали и разправят наляво-надясно, че са родени в дантели. Ама да погледнем от другата страна – отношението на българите към сънародниците в чужбина. Не казвам, че всички са такива, но имах немалко лоши случаи по тоя повод. Примерно бях за 10-ина дена в БГ и излизаме с една стара приятелка, мъкнеме се някъде около НДК и тя вижда някъв познат от морето...тя “аре с нас за малко“, той “аре добре“ и така – заговарям се там с него така небрежно, пита ме къде и кво уча, аз съвсем нормално му отговарям – последва реакция “Е кво от тва!!!“, съпроводена с поглед тип “е кво, за къв се мислиш, да не си нещо повече от нас тука...“. И тва, колкото и странно да звучи, не е единичен случай. Случи ми се поне 2-3 пъти. Затва вече като някой в БГ ме пита къде и кво уча, вече гледам да отклоня темата, сериозно. Или пък стара позната – уговаряме си среща една компания, цъффа тя последна и “ооо, здрасти, как е там, разказвай” – аз вече уморен от едни и същи истории и разкази на всеки поотделно, отегчено й викам – “оф, айде по-късно ще ти разкажа”, следва реплика “ааа хехехе, ти май не си доволен там...” и самодоволна усмивка тип “как се кефя, че си се прецакал”. Един съвет – ако искате да разберете кои са истинските ви приятели – заминете за 1 година в чужбина, върнете се и ги поканете да се видите. По отношението им веднага ще разберете кои наистина държат на вас. Да не говориме за случки като: късно вечер в квартала се засичам с една позната, взимаме си биричка и на илизане от денонощното където от 5 години уличните лампи са изкъртени казвам нещо от сорта на: "абе нема ли да ги оправят вече тия лампи" - естествено реакцията е "ееее, ти пък беше еди-колко си време навън и вече всичко тука ти е криво...". Добре бе мама му деба, българите в чужбина нямаме ли и ние право да кажем нещо лошо за тая държава...Или право да псуват държавата имат само тия дето си живеят в нея. Говоря ви за тая завист у хората - ето затова някои се променят в чужбина, щото като се върнат в БГ и се сблъскат с тая ксенофобия и простотия и то от хора, които са мислели за приятели и ги хваща срам, че са българи, чувстват се като чужденци в собствената си държава.
Особено ме подразни във въпросната статия тая реплика, че българите, които са заминали в чужбина са слаби и страхливи. Всеки един, който е заминал за дълго време в чужбина, всеки, който е усетил изведнъж липсата на близък човек, всеки който наистина е разбрал какво е да си чужденец и какво е да те гледат като втора ръка човек и всеки, който въпреки това продължава да се бори, не мисля, че е слаб и страхлив. Не знам, авторът на статията може би има предвид конкретно хората над студентската възраст, заминали по време на прехода (то не че още не сме в преход де)...аз мога да говоря за такива като мен днес. Определено не се чувствам слаб и страхлив. Ше дам пример – кой е по-слаб и по-страхлив – този, който седи по цял ден в кафето на факултета, запива с бира и учи 5 дена преди сесия, дипломира се като по чудо и се чуди що не може да си намери работа по специалността...или този, който е блъскал по цял ден, заминал е сам на 19 години някъде там, в неизвестното, доказал се е като умен и амбициозен, наравно с германци, италианци, англичани и т.н., дипломирал се е успешно назапад и е станал с пъти по-добър специалист в областта си от тези, завършили същото в БГ. Хайде сега ми кажете кой повече заслужава работно място в същата област в БГ – този, който е по-добър специалист, или другите, които сa “oчаквали този момент“ в България. Защото искам някой ден да се върна и да работя в България и не съм съгласен, че някой далеч по-необразован заслужава повече от мен дадено работно място, само защото е “очаквал този момент” в БГ и не е “избягъл”. Според мен е по-лесно да “очакваш“ да получиш работа в кафето на факултета с бира в ръка, отколкото да се проявиш като “слаб и страхлив” и да заминеш назапад, където, повярвайте ми, човек се сблъсква с много повече трудности, отколото когато си е у дома (или поне моят случай е такъв). И да заминеш назапад в такъв случай определено не е “по-лесното“. Напротив – по-лесното е да седиш и да се оплакваш в собствената си Родина от политиците, от боклуците, от Бога едва ли не...Тук искам само да каже едно голямо РЕСПЕКТ на всички българи, които въпреки трудностите у нас не се оплакват, а продължават да се борят и да успяват. Тва е в тоя живот – който се бори успява. И не си мислете, че в чужбина ти плащат по 1000 евро на ден, за да седиш и да си вееш опашката, а в България се потиш като животно за по 300 на месец. Не познавам амбициозен и трудещ се човек в България, който да не изкарва пари. Най-лесно е да седнеш, да се оплакваш и да псуваш българите в чужбина.
Айде за да обобщя ще кажа още две приказки – има свестни българи, пичове, има и такива, на които все някой им е крив или пък, които се държат все едно са хванали Господа за шлифера. И всичките типажи се срещат както у нас, така и навън. Няма значение дали си в БГ или си назапад – важното е да си останеш българин, да си останеш пич, е тва е. И не може да кажем, че на България са нужни българи, които са се дипломирали в България или такива, които са се дипломирали в чужбина – нужни са й кадърни хора, какво значение има къде са се дипломирали? Тая статия я посвещавам на всички истински българи, които са си останали такива, независимо къде се намират. И също на тези българи, които държат на приятелите си и не ги делят на емигранти и неемигранти.
Донякъде съм провокиран от мнението на една "отговорна" другарка в една друга тема в нашия клуб - относно "вие простаците, дето киснете в мизерията"... Тя си знае коя е...
|
Теза и контратеза за емигрантите...
(St.Lucifer)
