Отдавна разработваме темата за комунистическия терор в България и затова формалната съпоставка с "фашистки" действия в страната все повече прилича на абсурдна постановка.

- масови избивания в условия на война между 9.9.44 -31.1044 г. между 40 000 и 60 000 души. Точното число няма да може да бъде установено. Ориентировъчно във всяко българско селище са избити кметовете, учителите, свещениците, заможни граждани. Вярно е, че има елемент на саморазправа. Кореспонденцията между Георги Димитров и Трайчо Костов потвърждава обаче, че БРП(к) е действала съзнателно.

- "Народния" съд, в условя на война, декември 1944 г.-май 1945 г.
убити - 2745
( за сравнение осъдени от Нюрнбергския съд националсоциалистически водачи - 11)
арестувани и инквизирани над 360 000 д.

За незнаещите и разсеяните - 106 армия на СССР (130 000 бойци) се изтегля едва през март 1947 г. По принцип не вземат пряко участие в репресиите.

Втората голяма вълна 1948 - 1950. Дотук намерихме свидетелства за 1576 заклани. Хиляди са изключени от университетите, изселените. Над 500 000 д. преминават за различни срокове в концентрационни лагери. Точни числа, 1947 г. - затвори 11, концлагери - 96. Последният концентрационен лагер, "Слънчев ден" (алюзия със строящия се Слънчев бряг) в Ловеч е закрит на 12 октомври 1962 г.

"България нямаше своето Будапещенско въстание, своята Пражка пролет, своята Солидарност."

Според документите на Народната милиция и Вътрешни войски до април 1949 г. са разгромени 496 въоръжени групи на съпротива срещу комунистическия режим. За последващия период до 1952 г. разбитите групи са 234.

Никъде в Източна Европа е нямало по ожесточена въоръжена съпротива в продължение на почти десет години и дори в присъствие на окупационна съветска армия.