Не ми се иска да споря с тебе. Този твой ентусиазъм ми е познат. Аз също съм го изпитал, когато се докоснах за първи път до този нов свят и езотеричните философии на древните адепти. Също като тебе търсех потвърждение на прочетеното в съвременната наука, в кирлиановите фотографии, в теориите за торсионните полета и т.н. и т. н. Всичко това може да укрепи увереността, както сам заявяваш в истинността на теософията. Тази вяра е необходима, защото тя е двигателя към постигане на съвършенство. Адмирирам твоята увереност, но съм скептично настроен към извода ти за познаваемост и постигането на абсолютната истина. АЗ ЗНАМ!

Ти сам казваш, че редица явления (ток, светлина) са непознати като дълбока същност. Тяхното ползване обаче, не е повод да заявиш АЗ ЗНАМ! Същото се отнася и до живота. Грешиш като казваш че той е иманентно присъщ на материята - обратното е вярното. Вярното е, че материята е продукт на енергията(фохат), и е оживотворена от Бог (Брахма, Вселенския разум, Природата или който както иска да го нарича). В това се крие смисъла на трите Логоса (трите лица или проявления на изначалното). В християнството те са Бог дух, Бог баща и Бог син.

Не бива да се смесват Марксистко-Ленинската матералистична философия с
изотеричната наука. Духът слиза в материята, а не обратното. Материята само по себе си не може да породи живот. Защото във вселената властва закона за ентропията, а организирането на хаоса е присъщ само на живота, на оживотворената материя.

Вярата, убедеността не са знание. Истината, всеобхватната и абсолютна истина е недостъпна за материалният ум. За това са необходими други нива на развитие, към които човека бавно или по-бързо върви. "Всички са призвани, малцина са избрани."

Логиката на познания, механизмите на аналогичност могат да ти дадат вяра и убеденост, но... не са познание.

Ти ВЯРВАШ, но НЕ ЗНАЕШ!

Редактирано от Kopeняk на 23.07.06 12:37.