Помня този ден, сякаш беше вчера.

През зимата снегът беше съборил старата асма, а тази пролет беше подранила, та лозата се беше развила и планирания ремонт не търпеше отлагане. Бях подготвил разни тръби, телове и електрожен, и бях готов, както се казваше тогава - "за труд и отбрана".

Беше топла утрин и макар по небето да плуваха доста облаци, слънцето прежуряше през повечето време и аз възседнал стара бояджийска стълба, по потник и по гащета се навирах между листата, заварявах, опъвах телове, нагласях лозовите пръчки и така - до обяд.

По някое време се прибра дъщеря ми от манифестация. Жена ми ме повика да обядваме, когато заваля дъжд. Топъл дъжд. Неусетно небето беше станало оловно сиво, но след този пек имах чувството, че се възраждам. Оставаше ми още малко да донатамъня това-онова и след около час приключих.

Когато се прибрах, жена ми се накара едно хубаво защото потника ми беше станал на кал от измития от дъжда прах по лозовите листа. На всичкото отгоре така изгорях от слъцето, че бях станал червен като рак.

Вечерта се събрахме близки приятели и един от тях дочул, че по някакво западно радио казали, че аварията в Чернобил не била никаква дребна техническа повреда, а катастрофа с гигантски мащаби, с ядрен ефект по-голям от бомбите над Хирошима и Нагазаки взети заедно. Били казали още, че радиоактивния облак се насочвал към Югоизточна Европа.

По нашата телевизия се появи някакъв ядрен специалист и тържествено съобщи, че такова нещо нЕма и всички да си гледат живота.

Обърнахме всичко на смях, но моето любопитство беше събудено. Всяка вечер се навеждах над ВЕФ -а и въртях БиБиСи, "Свободна Европа, Радио
Лондон и Дойче Велле. Заглушаването беше неистово, но от откъслечните думи, фрази или отделни пасажи косите ми настръхваха. Спомнях си злополучния Първи май, глупавата асма и "Освежителния дъжд", който ме обля тогава. Поне за дъщеря ми се опитах да намеря съдържащи йод препарати - но по аптеките, уви - нищо. Някой донесе донесе отнякъде едно шишенце с йодни таблетки с изтекъл срок на годност, но кой ти гледа. Важното беше, че има какво да давам на дъщеря си.

Полека-лека и в нашите медии съвсем предпазливо се заговори за повишен радиоактивен фон, даже имаше ежедневен бюлетин, в който се даваха някакви данни в мерни единици,които никой не беше чувал, но всички те, макар и малко завишени "едва-едва" надвишаваха естествения фон.

В началото на следващата година - нов потрес.

Цялото лято и есен на 86-та се въздържахме да консумираме мляко и млечни произведения, както и месо заради повишената им радиация. Според нашите "Учени", салатите са безвредни ако бъдат добре измити. Ние миехме и ядяхме, миехме и ядяхме... Никой не ни казваше, че радиацията си е в тях, а не само в праха върху тях, защото и почвата е замърсена.

В края на септември съобщиха, че няма вече опасност за консумация на месо и особено на млечни произведения. Тук искам да изтъкна, че в нашето семейство м,лечните прозведения са на особена почит. Дъщеря ми и до ден днешен консумира по 1 1/2 литра мляко на ден. Оказа се, че точно през месеците октомври, ноември и декември е настъпил пик в концентрациите на
цезий и стронций. Тогава е започнало захранването на добитъка със сено окосено и събрано непосредствено след катастрофата.

Не мога да забравя това време. Тогава ни лъгаха. Без да им мигне окото оставиха цял един народ беззащитен пред ужасното лъчение. Това могат да сторят само безродници. Днес отново лъжат. И отново оставят сами и без лекарства стотици хиляди онкоболни, от които вероятно мнозина дължат заболяването си на Чернобилския дъжд.

Редактирано от Kopeняk на 26.04.06 22:45.