|
"Българските икономически митове"
С какво те вредят и какво да ги правим
Тези неща не са се случили никога, но съществуват винаги.
Гай Салустий Крисп, 86-85 г. пр.н.е.
През 1989 г. падна не само Берлинската стена, символ на разделението на държавите в Европа на социалистически и нормални. Разпаднаха се държави. Рухнаха митове, които са били в основата на соцрепубликите. Заедно с процеса на нормализиране на източноевропейските икономики започна и творенето на нови икономически легенди. Днес политици, администрация, лобисти, медии, реклами, филми, литература неспирно произвеждат и поддържат съвременни митове. Не от онези за потентния българин и най-прекрасната на света българка. Те са познати отдавна, забавни са и - което е по-важно - безобидни. Говорим за митове, които често се измерват в пари. В много пари. Било като директни загуби, било като пропуснати ползи.
България - енергиен и логистичен център на Балканите, България - туристическа перла, Европейския съюз - рог на изобилието, българинът - пословично трудолюбив и квалифициран... Тези и други подобни митове галят ушите, но замисляме ли се за тяхната тъмна страна? За поразиите, които са причинили под формата на хвърлени на вятъра пари на данъкоплатците, пропуснати ползи от по-ефективно инвестиране на обществена енергия и капитал, погрешни бизнес планове, водещи до фалити, кастрирана предприемчивост?
В българската икономика през прехода се открояват поне пет водещи идеи: оттегляне на държавата от стопанския сектор, либерализация и конкуренция, запазване на финансова стабилност, ускоряване на икономическия растеж, интеграция в европейската икономика. Всяка от тези идеи имаше мобилизиращи функции. Ангажираше институции. Активираше кохорти икономисти да ги потвърждават или оборват. Наслагваше се в съзнанието на обществото. Но и обрастваше с митове - нови и притоплени стари.
Един от най-жестоките митове от годините на прехода е, че в България има десни партии, предлагащи и готови да прилагат прагматична (била тя и болезнена) дясна политика. Въпреки че много лидери на политически формирования се тупат в гърдите, викайки „десен, десен“, когато се стигне до конкретни действия, техните истински ценности излизат наяве - популизъм; бюрокрация; отказ от смели реформи; държавни предприятия, поръчки и постове, раздавани под масата, а не в условията на свободна конкуренция. В резултат вече 16 години обществото върви в правилната посока, но бавно, много по-бавно, отколкото ни се иска и - което е по-важно - много по-бавно, отколкото би могло.
Към митологичния набор в икономиката могат да се прибавят тезите за евтината ядрена енергия и за надвисващия режим светло-тъмно, ако затворим старите реактори в Козлодуй; за стратегическото местоположение на България, което я прави център на най-амбициозните инфраструктурни и логистични проекти на силните държави и на международни корпорации; за евтиния български работник и т.н.
Европейската перспектива пък придоби значението на национален консенсус донякъде и заради митологизирането на ЕС и ползите за страната от влизането в него. Идеализирането помогна обществото да преглътне радикалната преориентация на страната към евро-атлантическите структури и ценности, както и трудното оцеляване по време на прехода. Последвалото отрезвяване показа, че митовете могат да се трансформират.
Митологичният образ на Европа сега е раздвоен. Единият образ е Европа като рог на изобилието, източник на много и лесни пари. Другият - Европа е заплаха за българските предприятия, които под натиска на конкуренцията може да фалират. Едва напоследък митологичните представи за Европа започнаха да отстъпват пред конкретните въпроси - какво може да се очаква за страната като цяло, какво мога да очаквам аз за себе си и за моите деца; как да направя така, че да се възползвам от възможностите и да намаля рисковете от излизането на един силно конкурентен пазар.
На следващите страници (13 - 15) „Капитал“ анализира 10 от най-популярните икономически митове в България, без да претендира за изчерпателност.
Някои от тях (най-вредните) са измислени и се подхранват от политическата класа, за да отклонят вниманието на обществото от важни проблеми в икономиката или от корупционни практики и да го насочат към проекти, от които може да има печалби за избрани, но обществото като цяло търпи сериозни загуби.
С други от митовете (също опасни) у хората и в бизнеса се създават нереалистични очаквания с цел да се печелят политически дивиденти.
Третата група митове (тези с потенциал) могат да станат реалност и да носят ползи на страната.
За да стане това обаче, тези идеи първо трябва да се демитологизират и по тях да започне конкретна и напълно прозаична работа - както в държавната администрация, така и на ниво бизнес и домакинства.
А дотогава митове ще се раждат и подхранват, докато има подходяща среда, богата най-вече с човешка глупост.
А това, както е казал Айнщайн, е измежду единствените безкрайни неща заедно с Вселената, като не е бил сигурен за второто.
#1. Икономическият растеж в България е висок
1. Възникна в началото на века, когато икономическият растеж в страната започна да се движи в рамките 4 - 5.5%.
2. Митът е един от основните пунктове в много икономически доклади, коментари и изказвания на политици. Подтекстът навсякъде, където не е казано директно, е, че заслугата е на управляващите политици.
3. Когато се казва „висок“ за нещо, логичният въпрос е „спрямо какво“. Сравнение с другите страни показва, че икономическият растеж в България е по-скоро среден, отколкото висок.
Като се отчете и базата, от която се тръгва, е логично растежът на „настигащите“ по-бедни страни да е по-висок от този в богатите икономики. За една развита страна 2% растеж е успех.
За силно изостанала икономика и много по-висок ръст може да се отчете като провал.
От посочените на графиката страни единствено Китай и Индия са по-бедни от България (по данни на Световната банка), Турция и Румъния са приблизително равни по богатство с България, страните в ЕС са средно около три-четири пъти по-богати, Унгария - два пъти, а Ирландия и САЩ - около пет пъти.
4. Поддържането на мита е вредно, защото не стимулира управляващите политици да провеждат реформи, които биха ускорили развитието на икономиката и качването на стандарта на живот.
5. Политиците и обществото като цяло трябва да си поставят и преследват по-амбициозни цели, ясно да определят дългосрочните (икономически) приоритети и с прагматични и последователни програми да се стремят към тях независимо кой точно е на власт.
#2. Лошият МВФ
1. Ражда се в първите години на българския преход към пазарна икономика и демокрация
2. Поддържа се от управляващите политици, за които фондът служи като оправдание за вземането на непопулярни решения. Най-често политиците приписват на МВФ вината за ниските социални придобивки, закриването на предприятия и приватизацията.
3. Решенията се вземат не от МВФ, а от държавата. Тя може по всяко време едностранно да прекрати действащо споразумение с МВФ. Принципът на работа с фонда се изразява в оказване на финансова подкрепа чрез кредити на държави в периоди на финансови проблеми, ако съответните правителства и централни банки провеждат пазарни реформи и водят разумни икономически политики. Това става чрез т.нар. стендбай споразумения, в които държавата посочва какви политики ще води, а фондът заявява, че ги подкрепя.
4. Част от недоволството на хората се насочва към фонда. Така по-лесно могат да се провеждат реформи, което в известен смисъл прави мита полезен. В отделни случаи обаче се използва за стопиране на прогресивни решения - например намаляване на някои данъци. Негативни последици евентуално ще се проявят след септември 2006 г., когато изтича последното споразумение с фонда. Това ще лиши управляващите от важен буфер за поемане на народното недоволство и може да ги демотивира да провеждат реформи.
5. Управляващите трябва да разясняват по-добре нуждата и ползите от своите решения и сами да поемат отговорността за резултата.
#3. Трудът в България е евтин
1. Разпространи се в началото на 90-те.
2. Всички правителства го използваха в кампаниите си за привличане на чужди капитали. Синдикатите го повтарят, мотивирайки претенциите си за увеличаване на заплатите.
3. Петнадесет години по-късно в този мит вярват само тези, които не са правили бизнес в България. Минималната работна заплата в страната не е 160 лв. Според зам.-председателя на БСК Дикран Тебеян тя е 225 лв.- към 160 лв. се включват добавките за трудов стаж (средно 12% от заплатата) и осигуровките (25%). Към тях трябва да се прибавят и още поне 20 - 50% за нерегламентираните плащания във всички сектори на икономиката. Ако въпреки това трудът изглежда евтин, не бива да се забравя, че в България производителността е четири-пет пъти по-ниска от ЕС, а енергоемкостта на производството е около седем пъти по-висока.
4. Доколкото все още е реалност в сравнение със заплатите на Запад, по-ниската цена на труда в България често вреди на местната икономика. Дефицитните специалисти не желаят да продават способностите си евтино и търсят работа зад граница. Липсата на квалифицирани кадри прави българските фирми неконкурентни.
5. Да се разделим с мита, че евтиният труд сам по себе си е дългосрочно конкурентно предимство на страната. България не може да се бори с азиатската инвазия на евтини стоки и услуги и трябва да формулира и следва последователно не повече от две-три ясни предимства. Те трябва да са в основата на всяко решение на властта.
#4. Европейският съюз - рог на изобилието
1. Ражда се скоро, след като страната направи официална заявка за членство през декември 1995 г. Подклажда се периодично по различни поводи - започването на преговорите, затваряне на всички преговорни глави, подписване на договора за присъединяване.
2. В голяма степен този мит е създаден и съзнателно поддържан от политическата класа, за която да си евроориентиран е въпрос на модерност. С евролозунги лесно се печели електорат и вниманието се измества от вътрешните проблеми на страната, като същевременно се дава цел на нацията.
3. От 2007 г., когато евентуално България ще бъде приета в ЕС, до 2013 г. страната има шанс да получи около 11 млрд. евро от структурните фондове на съюза. Това ражда асоциации от рода: „Седем милиона души - единайсет милиарда евро. Значи - близо по 1600 евро на човек.“ Истината е, че никой не дава нищо даром - получаването на европейски пари е в пряка зависимост от качеството на предложените проекти. Освен това тези сумни не се дават за харчене, а и България ще трябва да ги съфинансира. Основната цел при отпускане на средствата не е да ни нахранят, а да се превърнат в мотор, чрез който икономиката на България да направи крачка към догонването на европейските стандарти.
4. Мисленето, че след приемането на България в ЕС в страната автоматично ще потекат реки от мед и масло, сериозно вреди на инициативността на хора и компании, а оттам - и на конкурентността на икономиката, на заетостта и доходите. Отделно е мотив да се налага мнението, че България трябва на всяка цена да влезе в общността на датата 1 януари 2007 г. без значение дали е достатъчно готова за това.
5. Политическата класа трябва ясно, честно и конкретно да разяснява ползите, недостатъците, опасностите и възможностите, произтичащи от еврочленството. Но, моля, това разясняване трябва да е от полза на данъкоплатците. Няма смисъл да е както досега - само формално, колкото парите по поредната комуникационна програма да се излеят в джобовете на поредните приближени на поредните управляващи.
#5. България като център на високите технологии
1. През 1984 г. със секретно постановление на ЦК на БКП се взима решение България да развива ускорено високите технологии. Митът дори си има собствено име - проект „Нева“. В начинанието до 1989 г. се наливат значителни средства (според приблизителни данни около 250 млн. долара). След 10 ноември 1989 г. финансовите потоци спират и добре подготвените специалисти, които са копирали умело западните технологии, остават без работа или си намират такава в чужбина.
2. Днес митът, че България е Силиконовата долина на Балканите и родно място на стотици хиляди компютърни гении (на година), продължава да е жив и смело се поддържа от българските политици, които чрез него се опитват да привлекат чуждестранни инвестиции.
3. Българските фирми, които работят в ИТ сектора, са принудени да продават услугите си в чужбина, защото на практика в България почти няма кой (действаща промишленост например) да им възлага работа. В същото време се забелязва явен недостиг на ИТ кадри. В сайта www.itjobs.bg (популярна онлайн трудова борса) по няколко месеца седят обяви на фирми, които предлагат изгодни условия за работа, но не намират хора за въпросните позиции. Общият сбор предложения за работа в категорията ИТ в четири от по-големите сайтове за предлагане/намиране на работа (www. karieri.bg, www.jobtiger.bg, www.itjobs.bg, www.jobs.bg) е 3976. Броят на предложенията в областта банки и финанси е 70.
4. Добре подготвените специалисти все по-често намират работа в чужбина. В същото време качеството на образованието на кадрите също е под съмнение - добрите преподаватели нямат стимул да се задържат в България.
5. По-доброто финансиране на ИТ образованието ще доведе до подобряване на качеството му и до разширяването на броя компютърни специалисти, разрастването на вът решния пазар на софтуер (с появата на повече и по-големи фирми, които да се нуждаят от повече ИТ обслужване). По-голямата прозрачност при определяне изпълнителите на държавните ИТ поръчки ще допринесе за материализирането на този мит.
#6. България е енергиен център на Балканите
1. Роди се в средата на 90-те години на миналия век във връзка с изграждането на тръбопроводите за транзит на руски природен газ през България и подготовката за преговорите с Москва по доставките на газ и транзита. Затвърди се в началото на новия век с плановете за изграждане на нефтопроводите Бургас - Александруполис, Бургас - Вльора и за проекта „Набуко“ за транспортиране на каспийски нефт и газ към пазарите в Европа. За това допринася и позицията на България като най-голям износител на електроенергия в региона.
2. За създаването му голям принос има бившият президент на „Газпром“ Рем Вяхирев, който пръв обяви пред обществеността, че Москва смята да направи България център за разпределението на природен газ в региона. Впоследствие министрите на енергетиката направиха корекция в израза и от диспечерски България стана енергиен център на Балканите, а впоследствие - и на Югоизточна Европа.
3. В средата на 2002 г. държавите от Югоизточна Европа подписаха меморандум за създаването на регионалния енергиен пазар. Предвидената в тях електроенергийна борса вече се изгражда, но не в София, а в Букурещ. При част от търговете за износ на електричество в региона НЕК все по-често е елиминирана от компании от Сърбия и Румъния. Трасето „Син поток“ измести част от транзита на руски газ през Турция, подготвя се проект за продължаването му през Гърция до Италия. Нефтопроводите през България са в застой, докато в Турция вече се строи. „Набуко“ така и не мръдна от проучвателната фаза.
4. Управляващите хабят време и енергия, за да защитават губеща (за обществото) кауза. Митът за енергийния център е в основата и на редица компромиси, които българските правителства са правили при споразумения с Москва и със съседни държави. Той стои и в основата на енергийната политика на страната, базирана на изграждане на нови електроенергийни мощности с недоказана икономическа полза.
5. Митологията да от-стъпи на реалната оценка за бъдещето на българските енергийни предприятия на регионалния енергиен пазар, който ще стартира след година и половина. За да имат изобщо такова, те трябва да се научат да работят в конкурентна среда. Това може да стане само като се ускори приватизацията в сектора и с либерализирането на енергийния пазар.
#7. Хотел пет звезди гарантира туризъм пет звезди
1. Митът набра скорост през последните пет години, в които беше инвестирано в много нови и луксозни хотели, и според местни анализатори в това отношение сега България е номер едно в Европа.
2. Разпалваше се от хвалбите на ресорното министерство за двуцифрени ръстове на броя чужденци, пътуващи до България, и осигуряваните от туризма валутни постъпления. По този начин политици и ведомства набират червени точки сред електората и туристическия бранш. И по-лесно бяха прокарани проекти за изграждане на нови курорти и за нови строежи в съществуващите.
3. Растежът на броя туристи през 2000-2004 г. се дължи най-вече на немските туристически концерни, от чийто бизнес България беше станала част. Те кредитираха хотели, рекламираха и изпращаха туристи, за да си възвърнат инвестициите. Кредитите към туроператорите вече са изплатени, а и германците пътуват по-малко заради стагниращата им икономика. Ръст в посещението на туристите и в приходите все още има, но той е значително забавен.
4. Свръхзастрояване на курортите, проблеми с инфраструктурата. Парите, които хотелиерите получават за услугите си, са ниски за категорията на базата, а туристите са предимно ниско платежоспособни чужденци.
През 2005 г. ръстът на чужденците, посетили България, падна до 4.5%. Това разби мита, че развитието на туризъм, който заляга само на морския продукт, може да е устойчиво. Голям шамар за бизнеса беше, след като миналата година германските туроператори започнаха да обявяват в каталозите си българските хотели с по-малко звезди от тези, за които те са категоризирани от българските власти. Причината е не само качеството на стаите и обслужването, но и всичко извън хотела - шума и праха от строителството през сезона, липсата на зеленина.
5. Успешната туристическа индустрия в България може да се случи, но държавата трябва много по-ефективно и последователно да използва и моркова, и тоягата - да насърчава предприемчивите и да наказва нарушителите на правилата От една страна, да развие инфраструктурата, да не натоварва туризма и туристите с излишни данъчни и административни тежести, ефективно да рекламира България. От друга - да приеме и следи за спазването на строги стандарти за застрояване на курорти и за обслужване в сектора.
#8. България - транспортен център в региона
1. Ражда се в първите години на прехода с отпадане на бариерите за търговия и транспорт. До голяма степен е обусловен от местоположението на държавата.
2. Поддържа се най-вече от политици, които търсят политически дивиденти, обещавайки превръщане на България в център за транзитиране на товари по суша, вода и въздух, а оттам - доходи, печалби и работни места.
3. Няма изгледи скоро да стане реалност. Емблематичен пример е Единния център за ръководство на въздушното движение, който трябваше да управлява въздушния трафик в Югоизточна Европа. Италия и Румъния обаче се оказаха доста по-добри в аргументацията на проектите, организирането на икономическите интереси около тях и активизирането на международните лобита. При сухоземния и водния транспорт основната пречка е неконкурентната инфраструктура и забавено концесиониране. Например портовете в Констанца и Солун обработват няколко пъти повече товари от Вар на и Бургас (Констанца е с капацитет 100 млн. тона срещу 15 млн. тона общо за Варна и Бургас).
Консултантската група „Индъстри уоч“ оповести анализ, според който транзитният автомобилен трафик ще заобиколи България заради липсата на нормална инфраструктура.
4. Поради криви сметки, липса на проучване на пазара или недостатъчна активност на администрацията и на политиците огромни средства (типичен пример е Ръководство въздушно движение - РВД) на данъкоплатците се харчат и замразяват в неефективни и/или неперспективни проекти. А икономиката (т.е. бюджет, компании и домакинства) пропуска приходи и нови работни места, които отиват в съседни държави.
5. За България все още не е късно да превърне мита в реалност. За да се включи отново в битката за въздушния диспечинг в региона, България най-малкото трябва да излезе с аргументиран анализ за ползите, включително за съседните държави, за авиокомпаниите, за пътниците. Пътната инфраструктура е задължително да се рехабилитира и доизгради, а в пристанищната - да се допуснат частни инвестиции.
#9 Чужденците не могат да купуват земя
1. Митът възникна около дебатите за промени в конституцията, които да направят възможно закупуването на земя от чужденци. Основата е конституционният текст, според който чужденци не могат да бъдат собственици на земя в България. При преговорите с ЕС страната получи преходен период за отпадане на това ограничение до 2014 г. Митът се възражда перманентно като контрапункт на предложенията за въвеждане на данък върху земеделските земи. Тезата е, че вместо данък трябва да се разреши на чужди граждани да купуват земя в България и това само по себе си ще оживи пазара.
2. Подхранва се основно от политиците, които така оправдават нежеланието си да подкрепят непопулярна мярка, каквато е въвеждането на поземлен данък, kакто и неуспеха на действията за изясняване на собственността и за уедряването на земята. А също им помага да трупат червени точки пред земеделския и националистически настроения електорат.
3. И сега, стига да искат, чужденци от всяка държава могат да купят земя в страната. Единственото условие е да регистрират фирма с българско участие срещу скромната сума от 500-600 лв. И в момента хиляди чужденци купуват имоти с прилежаща земя по този начин. Истината е, че не забраната спъва продажбите на земя на чужденци, а по-скоро дребната и разпокъсана собственост.
4. С популистките си изказвания политиците превръщат въпроса за отмяната на конституционната забрана в тема табу за по-дребните и необразовани собственици на земя в България. Отлагането на либерализацията на пазара на земя пречи той да се раздвижи по-бързо. Пречи и на купуването на земя от българи в чужбина, защото обикновено тези права се дават на реципрочен принцип между държавите.
5. Ако забраната се отмени сега, ще се улеснят продажбите на земеделски имоти. И да не се отмени забраната обаче, ако искат, чужденците пак ще могат да купуват земя. Проблемът, който трябва да се реши, е как да облекчат процедурите по регистрацията на фирми на чужденци в България и сделките със земя, която те искат да купят.
#10. Българинът е трудолюбив и образован
1. В началото на миналия век след зачестилите пътувания на българи в Европа се заражда митът за прочутото нашенско трудолюбие и квалификация. В края на века, когато чужбината отново стана лесно достъпна, митът получи нова доза самочувствие
2. Това мнение се оказа удобно за рекламиране на България и се превърна в една от основните примамки за чуждестранни инвестиции. До неотдавна масово го използваха политици, синдикати, обществени организации. Като някои други митове и този е удобно средство за помпане на позалиняло национално самочувствие.
3. През януари т.г. в бюрата по труда са регистрирани 432 308 безработни. В същото време са били свободни 51 928 работни места. Това означава, че десетки хиляди българи или не искат да работят, или нямат необходимата квалификация за това. Образованието в България има твърде малко общо с практиката. Учебният материал и специалностите не са ориентирани към реалните потребности на икономиката, а се пилеят средства за безперспективни специалности. В много случаи техниката и технологиите са изостанали с поне две петилетки. Расте неграмотността, все повече деца отпадат от училище.
4. Митът за пословичното българско трудолюбие и квалификация провокира редица недалновидни бизнес решения, в резултат на които предприемачи и компании (включително чужди) понесоха загуби или пропуснаха печалби. Днес митът в значителна степен вече е развенчан, но споменът за него наред с някой други особености на месния ландшафт кара инвеститорите да гледат много подозрително на България като към страна, в която нещата не са това, което са.
5. България има нужда от спояване на теория и практика в образованието. Трябва еднозначно да се прогнозира кои отрасли ще се развият в следващите години и кои нямат бъдеще, т.е. какви специалности ще са нужни в средносрочен и дългосрочен план.
Образованието трябва да се реформира на пазарен принцип, като пари се дават на този преподавател или институция, които привличат ученици и студенти. За да провокира адекватно трудово поведение, системата на социални обезщетения и помощи трябва да е изградена на принципа, че пари наготово получава не всеки, който си сложи краката на стола, а който наистина има нужда и не може сам да си помогне.
|
Интересна статия в "Капитал"