За Испания и аз съм чел едно изявление на испанския посланник, който казваше: българинът и испанецът не се различават особено по жизнено равнище.

Но аз съм живял повече от три години в Германия през периода 1991-1993 г. Познавам относително добре манталитета им, финансовите им възможности и начина на живот.

Там обществото е структурирано горе-долу както и при нас - много бедни, бедни, средна класа, богати и много богати. Много бедни са пропилите се безделници, клошарите, едн особен вид хора, които не работят, но с охота получават социални помощи и те им позволяват да прекарват живота си "свободни", в ленност. Също така доста пенсионери, прекарали живота си на нископлатени работи, без квалификация. Към тях спадат освен това новосформиралите се общества от турци, араби,индийци, африканци, повечето без никаква квалификация и почти всички неграмотни и без език. Такива, като онези, които палеха коли в Париж.

Но в средите на т.н. "средна класа", също има значително разслоение. И тук има относително "бедни", заможно и относително "богати".

Тук искам да прибавя нещо - в Германия стремежа за катерене по социалната стълбица добива гротескни размери именно в средите на средната класа и богаташите. Въпрос на социален статус е каква кола караш, къде и колко почиваш, изнасяш ли през година-две мебелите си пред вратата за да ги смениш с по-модерни (най-често по-неудобни), какъв модел телевизор гледаш, с кого се срещаш, кой ти е приятел, с кого летуваш и т.н. и т.н.

Трябва да ви кажа, че показността има първостепенно значение особено за лекари, зъболекари, юристи, архитекти, известни журналисти и прочее.По външни белези се определя кадърността или некадърността на цели гилдии.

Много хора с цената на неистови усилия и кредити поддържат мнимо висок социален статус, с много лишения и работа на няколко работни места. Трябва да ви кажа, че не им завиждам.

Иначе обикновения среден германец не живее кой знае колко по различно отъ нас. Обикновено той няма собствено жилище, няма и планове да си купи такова. Живее си живота, ходи на екскурзии, за които пести цяла година, но планира внимателно личните си разходи и брои всеки евроцент.На старини отива в страрчески дом, където го обгрижват до смътртта му, а децата му поемат своя път самостоятелно от младини.

Да, в Германия хората също карат 7-8 год. коли и то доста масово.Естествено професии като споменатите по-горе не могат да си го позволят - те задължително карат само най-новите модели. Но на масата каквото яде най-богатия, това и бедния. Разликата е в цената на ръчния часовник!

Такаа, да се върнем при нас.

И нашата средна класа (доколкото я има) е доста разслоена. От една страна, в нея би трябвало да влизат (но не влизат, за съжаление) висококвалифицирани специалисти в хай-тек производства, комп.спецове, свободните професии, а от друга - собствениците и мениджърите на средните и малки предприятия.

Усещяте ли колко голяма може да бъде разликата в доходите на тези хора? А именно последните градят финансовия гръбнак на всяка държава. Те внасят средно около 80% от данъците във всяка равита страна. Ето тук е голямата вина на всички български правителства досега, без едно.