Както всичко на този свят истината е някъде по средата. Вярно е, че ние сме част от държавата. Но тя по дефиниция (ако има някой с по-пресни знания, нека ми помогне) се състои от територия, население и репресивен апарат за налагане на държавната принуда. Този апарат обхваща държавната администрация в цялата и йерархична сложност, закони, правила и норми за живот на тази територия. Към нея спадат и силовите структури призвани да следят и налагат тяхното спазване, а също и да опазват държавната граница от посегателство.

И така, държавата като такава, се явява организация на населението на една обособена територия, която е призвана да осъществява общите цели и стремежи за сигурност, ред и икономически просперитет.

Още със самото си създаване започва противоречието между населението и държавния апарат, коренящо се в различното разбиране между личните, колективни и националните интереси. Тук основно става въпрос за централизирането на средства и тяхното разпределение и преразпределение. Потъвайки в общинските или държавни бюджети, тяхното по-нататъшно изразходване не се осъществява по най ефективен начин, защото попада в ръцете на хора, които най-общо казано просто ги пилеят. Примери за това дал Бог. Всички станахме свидетели и на разхищения, и на корупция, и на приватизация, и на най-обикновен пладнешки грабеж.

Но има и друга причина за недоверието и омразата. Това е неразбирането, че все пак държавата трябва и да събира средства за да осъществи целите на обществото, но не може да храни, облича и подслонява всички,освен онези, които не могат да го сторят сами.