Оригиналът е по хубав. Това, което показваш е един свят на мъртвите, а Пловдив е град на Живите.


Големият град Пловдив

Името му е Филипопол; “пол” значи град. Когато отидох при немския цар, той много ме разпитва за Пловдив и много съжаляваше и скърбеше, задето той не е под негово владение. Той ми каза: “Ако златото, среброто, желязото и оловото, които се крият в пловдивските планини бяха в моята държава, целият свят щях да завладея.”
Евлия Челеби (1611 – 1683/4 г.)

http://www.nga.gov/cgi-bin/pimage?21+0+0

Филипопол лежи на единия от трите хълма, които са отделени от другите планини, и градът, поставен върху тях, изглежда като истинско тяхно украшение. Бяхме във Филипопол и видяхме как по блатистите и водни места расте ориз като жито. Цялата равнина е осеяна със земни могили, за които турците разказват, че са построени за спомен от битки, които са станали някога по тези места и че са гробници на хора, паднали по време на отколешни войни.
Ожие Гизлен дьо Бузбек (1522-1592)


Като се погледне назад, вижда се, че градът преди време е бил непристъпно място и застроен по друг начин – на три стръмни скалисти хълма, върху които вече няма постройки. Това е било навярно яка, непристъпна крепост. На хълма още се вижда един запустял замък на Филип Македонски. Сега по целия път, от двете му страни, догдето поглед стига, из цялата равнина се виждат високи, остри насипни могили, като малки хълмчета, каквито видяхме и преди това. И може да се преброят по 20, 30 до 40 такива могили; някои са много големи...
Ханс Дерншвам. Дневник за пътуването му до Константинопол през 1553-1555 г.

Орос.