|
Както обещах, макар и с малко закъснение, ви пиша впечатленията си от двуседмичния ми престой в Пловдив през погледа на човек, който не се е прибирал от 4 години. От сега ви казвам, дълго и подробно ще е- просто съм изпълнена с емоции. Макар и да се върнах преди две седмици още ми държи.
Малко предистория.. Миналия път като се върнах бях, в буквалния смисъл на думата, поразена от София. Толкова много се беше променила от 98-99 насам, че не можех да повярвам на очите си. За мой ужас, Пловдив беше застоял, да не и западнал. Много ме заболя като от блестяща София влезнах в Пловдив, който не беше мръднал на йота, а това което беше направено преди се виждаше,ч е започва да запада. Голяма мъка беше, признавам си го. За щастие хората си бяха те и животът си беше типично пловдивски, та преживяването ми не беше чак толкова болезнено.
Имайки предвид горния абзац, представете си с какви идеи пътувах към България. Хем радост, хем страх- да не се разочаровам (не че аз лесно се разочаровам от каквото и да било в България де  ). През двата ми полета и престоя между тях мислех само за едно, как ще си изпълня дробовете с хубав българаски въздух и се опитвах да не мисля за останалото.
Кацнах на Враждебна, поех въздух, пуснах няколко сълзи и се приготвих да си взема багажа- кошмарът за пушачите. Не стига че не съм пушила три часа в самолета, ами и трябва да чакам за пустия багаж. И тук естествено България ме посращна с цялата си прелест- 50 минути чакане   . Хем ми беше смешно, хем вече бях пред убийство за една цигара. Весела подробност, багажите от различните полети пристигаха "random" на двете ролки, независимо от обявата на полета на мониторите. Бях заела много стратегичско място, между тях и така успях да се хвърля на чантата ми като излезе и да оставя ордите чужденци в невидение.
Летището си беше както и 2001-ва: чисто, семпло- мн.добър 5 
От София нищо не видях този ден, скочих в колата на чакащите ме роднини и отпрашихме с пълна пара за Пловдив. Задминахме една буря и пред нас се ширна Тракия, кеф. Невероятна красота. Нещо друго обаче ми направи впечатление- красотата я очаквах- имаше много повече обработена земя по пътя отколкото преди 4 години. Това беше другото негативно нещо, което видях тогава. Не че всичката земя се обработва сега, но е очевАдно доста повече. Много се зарадвах, още повече, че знам тук в Люксембург в какъв пясък сеят, а нашата земя каква е- грях е да пустее земя и то такава.
По пътя ме сразиха телефоните в България, но за тях по-късно. Само ще кажа, че си взех карта в едно краймагистрално заведение, на което могат да завидят повечето, в които съм била из СЗ Европа- чисто, приятно и най-важното.. великолепна храна не като скаридите в чучелото над Е411 в Белгия
Малко по-късно влезнахме в Пловдив. Първи впечатления, комерсиалната зона се е разширила, тревата в Пловдив е изкосена   , още няма табелки.
Говоря ви за тревата, защото това е едно от най-важните неща, за да изглежда един град добре. Преди около улиците вечно имаше купища треволяци, а сега има поддържани градинки- разликата е зашеметяваща. На много места има плетове и цветя. Не можех да повярвам на очите си. Но липсата на крайпътни табелки набързо ми напомни, че не сънувам. Чудя се, как искат общинарите да развиват каквото и да е в града, като човек се губи в него още с влизането, ако не го познава разбира се. В Панчерево (до София) имаше повече табелки отколкото в Пловдив.
По-лъсно забелязах, че в Изгрев също се поддържа, че не е само по центъра, както обикновено ме оборват като говоря за такива неща с други българи. Междублоковото пространство зад блока в който съм родена и израстнала беше преобразено. Навремето пейките бяха в толкова окаяно състояние, че ако човек намереше една цяла греда, която да не е мръсна или потънала в бурени, от които нападаха гадинки, си беше живо щастие. Под нашата тераса беше боклуджийската кофа на хората от входа и бурените се виждаха от седнало състояние в хола (ние живеем на първия етаж). Местата направени по времето на комунизма за цвета, бяха поредните "мега саксии" за бурени. А сега.. пейките оправени; плочките подредени и добре аранжирани с малки павенца; посадени дръвчета- никой не ги беше скършил; "мега саксиите" пълни с огромни маргарити, пламъци и полски цветя; тревата изкосена; чисто- кошчета за боклук и най-вече... катерушките за деца бяха боядисани и поправени.
Най-шокиращото беше, че явно това не е от месец-два, да каже човек, че още "не са имали време да го разбият". Не! Това било така отдавна и никой не го е разбил. Къде са сега вечните плювачи по българите да кажат как нищо не пазим и не ценим, как сме мърлив народ и т.н. простотии?! Искам ги пред мен
Дойде ред на магазините- трябваше да се приготвя за едно важно събитие. И тук изненади! Всички продавачки бяха изключително любезни и лъчезарни жени/момичета. Няма ги намръщените физиономии, няма фасони, нито мързеливо отношение към работата. Работеха така както вече и тук не се вижда. Наистина бях много впечатлена. В един магазин извадих сигурно десет блузи и не купих нито една, а продавачката през цялото време остана любезна и си вършеше работата. За изборът по магазините дори не ми се говори. Идвайки от Люксембург ми се стори че влизам в къщичката на Дядо Коледа . Но това е специфично за тук, просто в държавата, в която живея няма много голям избор на каквото и да е по магазините. В Пловдив, особено в Халите, направо станах разногледа. А, Халите- прекрасно са ги направили. Браво, оправили са сградата и тя се използва като хората.
(сега ви оставям, че адски ми се доспа. Сигурно утре ще ви говоря за хората в Пловдив (и тези в София) в сравнение с преди, за телефоните, за чистотата и някои други работи. Който се е отегчил- не мога да му помогна )
There's no place like 127.0.0.1
|
Две седмици в Пловдив 2001 или 2005
