Хубенова, ако се не лъжа, ми преподаваше музика в 6-ти клас (1992-1993), първи час, винаги започваше с церемонията по приготвяне и пиене на кафе.
Най-ярките ми спомени обаче са свързани с преподавателите от МУЦТПО (междуучилищен център за трудово-политехническо обучение).
Инж. Иванов - всяка година курсът по металообработване започваше с разказа за ученика, който, "по случай завършване на работата нанася силен удар с чука върху наковалнята, при което от подбитото чело на чука се отчупва парче метал, лети през пространството и попада в крака на друг ученик";
Инж. Василева, която водеше и металообработване, и текстил;
Костурков - дървообработване: "- Господине, а вие каква кола имате?" След кратка пауза, с възможно най-каменно изражение и сух глас произнася през зъби: "Иж."
Ако някой извадеше каквото и да е, различно от тетрадка или химикал, заплахата беше: "Прибирай го, че ще го хвърля в печката". При възражения: "Не са прави на по-умен, отколкото си!"
Готварство, не и помня името - първия път събра бележниците на групата и написа на всички тройки или двойки(без повод). Любима определение за учениците: "Келеши!"
Томов(май така се казваше) - един много точен пич с големи черни мустаци, малко на турчин приличаше, караше бял Москвич-408И. Бях му станал любимец, та винаги ме пускаше първи в стаята с думите: "Иванчо, избери си най-хубавото място!"

"Пази планината чиста - убий турист!"