Бре, Ема - недей така!
Най-ме притесняват положителните отзиви.

За възрастта - предполагам в психологически аспект, понеже сигурно не си на 147години, надявам се.

Ква стана тя - нямаше ме няколко дни в "ефира" и изненади разни...

Ема, благодаря за ласкавия отзив! Наистина.
Но нито страха, нито похвалата, нито демонстрацията на чудеса, биха ме отклонили от пътя ми. Просто съм такъв, какъвто съм. Нито ще спра да генерирам смислени и не чак дотам идеи, нито ще си променя стила на писане и действие, нито ще спра да се развивам в избраните от мен направления...
Не съм готов и не търся прожектори - те по-често пречат. Понякога необходимостта изисква показ, когато няма други. Но това не значи, че се боя и от лидерство. Напротив, дори се подготвям за него, но без надеждата да го прилагам. (Много ми напомня случая, когато завърших като един от двамата отличници на курса за водачи на МПС - просто го бях записал от необходимостта да усвоя и това умение... прък то се оказа, че съм бил добър)

Много нови думи се народиха, та не на всички вече знам смисъла... ама карай-от контекста се досещам.



В отговор на Венс:
Тежко и горко на една държава, ако чака други да й определят кои таланти на дарованията си да развива!

Че навремето ние сме били трета въздушна сила в Европа! Поправи ме, ако греша. Само с 1 (един!) самолет сме изоставали от въздушния флот на САЩ, а в ПЪТИ сме превишавали числеността на самолетите на Гърция и Турция ВЗЕТИ ЗАЕДНО!
Предложението ми за Чешнегирово изглежда логично, гледайки реалностите на съществуващите специалности и изучавани предмети, поривите на хората и техните действия на ентусиасти, дръзновението към бъдещето и готовността да се посрещнат предизвикателствата на съвремието, съществуващата база, специалисти, опит, историчност... Верно, икономиката е в регресия, но новите открития и дръзновения променят предпоставките и за икономиката!