Много ме кефиш, да знаеш! И понеже въпросът е сложен и многопластов не мога да въздържа и ще възкликна - като има такива мозъчни хора, откъде дойде толакова простоия околовръст! (Визирам обществения живот във всичките му проявления.)
А проблема със сина ми всъщност опира до категоричното му нежелание да излезе и да играе с децата на улицата. Сигурно съм единствената майка с такова оплакване. Та ако решиш да пръснеш малко светлина върху темата, кажи психолог ли да му търся? Аз че търса - търся, но не намирам. Изрових купища търсачки, сайтове и каквото ми се изпречи и нищо, освен шефката на съответното направление в Медицинска академия. Мислех си, че ако го измамя да отиде някъде, където има много деца, може и да му светна, че там му е мястото, но не би. Въобще много мисли съм му посветила на проблема, но все безплодни.