|
(в-к Монитор)
Историците “залепиха” звучен шамар на пловдивския кмет
Ако не е национално предателство, издигането на паметник на Филип II Македонски мирише на финансови интереси
Месец преди да бъде издигнат паметникът на Филип II в Пловдив, кметът на града Иван Чомаков ловко избягваше всички противоположни мнения по темата. Той не забеляза, че е накърнено българското национално достойнство. Не видя и огромната културна пропаст от 700-800 години между Филип II Македонски и мястото, където е експониран паметникът. Не получиха отговор и въпросите, свързани с градоустройството. Историческите доводи се оборваха с остарели представи за миналото, изказани от гравитиращи около общината историци. Не помогна и брилянтният му ход да покани на пресконференция двама преподаватели от Софийския университет, които трябваше да бетонират позициите му. На място обаче се оказа, че тракологията не е тясна специалност на нито един от тях. Това навя мисълта за поръчкова акция.
Въпреки протестите на пловдивчани, кметът на града Иван Чомаков разпореди да бъде монтиран паметникът на Филип II късно през нощта под полицейска охрана.
Стигна се дори дотам, че се манипулира мнението на един безспорен любимец на публиката като директора на НИМ Божидар Димитров.В защита на проекта бяха мобилизирани повечето градски медии. За радост не всички се поддадоха на натиска. Противниците бяха обрисувани по черни от дявола, като нито веднъж не бяха обсъждани истинските им мотиви. За по-удобно се измисляха други и си ги громяха с безумна радост.
Накрая след финт, на който и Бербатов може само да завиди, кметът разпореди паметника да бъде монтиран през нощта и под засилената охрана на полицията. Тайната шетня по късна доба стана причина светилата на българската историческа наука да свикат пресконференция. На нея безспорни учени и общественици се питаха неразбиращо защо паметникът на Филип II е издигнат в Пловдив, след като между града и императора няма никаква историческа връзка. Изказано бе възмущението, че всеки чужденец с пари може да си поръча статуя в центъра на Пловдив. Съмненията идват от слуховете, разпространени в града, че парите са осигурени от тайни дарители от южната ни съседка точно с тази цел - да бъде издигнат паметник на Филип II. И че доста хора са били мотивирани да работят за тази кауза.
Основателят на Института по тракология към БАН проф. Александър Фол заяви, че няма данни Филип II изобщо да е идвал до Пловдив, камо ли да го е завладявал, основавал и изграждал. Сегашният директор на института проф. Кирил Йорданов го потвърди и заяви, че е готов да се подпише под официално писмо - становище заедно с директора на Института по история на БАН проф. Георги Марков и заместник-ректора на СУ и ръководител на катедра "История" Георги Бакалов. Това бе шамар, който най-големите имена на българската историческа наука залепиха на пловдивския кмет.
След като няма исторически основания за издигането на паметника, резонният въпрос е защо тази спорна статуя ще доминира над градското пространство? Остава предположението за политическите договорености и впечатлението за тайнственост и задкулисност. А това от своя страна води до съмнението за евентуално финансово облагодетелстване. Но, от друга страна, ако липсва финансова заинтересованост, то нещата все повече намирисват на национално предателство. Ако е така, не парламентарната комисия по култура, а тази по национална сигурност трябва да се занимае със случая.
И докато един рушвет може да бъде преглътнат, макар и с известно неудобство от гражданското общество, то дори само намек за второто е достатъчен за края на всяко политическа кариера. Защото кметът и общинските съветници може и да не разбират от история, но са длъжни да отчетат политическите последствие от своите решения и задължително преди това да се съобразят с волята и интересите на народа. А като се има предвид и няколкото други очертаващи се скандала, свързани със съмнения за далавери, оставките стърчат от джобовете на много местни "политици".
Единственият изход от създалата се ситуация е паметникът да се махне незабавно. Евентуалната реакцията на гръцката страна трябва да се понесе мъжествено от тези, които на своя глава са поели ангажимент да вдигнат паметника в Пловдив. Те не бива да забравят, че за тях трябва да е по-важна реакцията на българското общество, а не на което и да е друго.
А на онези, които се притесняват, че това ще доведе до проблеми с приемането ни в ЕС, искам да припомня, че никъде не може да мине обществен проект от какъвто и да е мащаб, ако има дори намек за накърняване на достойнството даже на малка група хора. У нас противници на статуята на Филип II са по-голямата част от 300-хилядното население, живеещо в Пловдив, и то най-вече заради невъзможността с достойнство да се понесе подобен знак за доминация на чужд символ.
Напоследък Пловдив все повече заприличва на феодално владение на неясен кръг от хора, които сякаш са поставили сегашния кмет на върха на пирамидата, за да контролират чрез него зависимите от местната власт медии, общински служители и културни дейци. Този кръг се опитва да внуши на българите в общината някаква форма на местен патриотизъм, излизащ от рамките на нормалното. Наблягат на различията от другите райони за сметка на обединяващите принципи. А те са общият български произход, съдба и държавност. В резултат на тези внушения никой не можа да разбере как е възможно такъв уважаван от всички творец като художника Димитър Киров да заяви по местна телевизия, че който не е съгласен с построяването на паметника на Филип II Македонски, не е пловдивчанин. И да настоява тези хора да се махат от града и да ходят където и да е само не там. Подобни думи, изречени от хора от културни елит на града, не само са скандални, но и неразбираеми и са знак за недемократично мислене.
Ако от едно общество се иска на Деня на Ботев (2 юни) вместо да отдава почит на своите герои, да прекланя глава пред чужд, макар и незначителен завоевател, това е сериозен симптом за обществено заболяване с непредвидими последици. На нас, българите, както винаги и сега е нужна обединяваща идея и то не около чужди символи. Защото ако не намерим свои опорни точки в историята си, то ние сме загубени като народ. Защото в Европа ние трябва да влезем единни и задължително с достойнство.
|
Паметник на Филип Македонски в Пловдив???