Никога не се отказвам от думите си!
Просто, след като съм ги изрекъл, те вече не ми принадлежат...
Нима въздуха е мой или на който и да е?
Нима слънцето е мое или твое...
Нима това, което имам е това, което съм?
Нима мога да взема нещо "отатък" и да се върна с него следващия път?
Нима трябва да ридаем за това, което сме или не сме били?

Всичко мое нося със себе си. Достатъчно ми е. Не ми тежи. Не изпитвам умора от новите стартове. Не ме и тревожат идните дни. Знам - ще се справя...
И ти си го знаеш, нали?!...