|
|
| Тема |
 за Пловдив с доза тъга и носталгия |
|
| Автор | :( (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.04.04 21:17 |
|
|
|
Знаете ли, вече имам усещането, че не живея в Пловдив. Пловдив вече не града, който помня. И знаете ли, мъчно ми е. Мъчно ми е за града, за хората. Всеки ден минавам през места през които съм минавала хиляди други пъти, но някак си не е същото. Сякаш се опитвам да не виждам нещата около себе си, а да виждам спомена който се е запечатил в съзнанието ми. Но не мога и виждам не Пловдив, а един град, който незнайно защо някой се опитва да съсипе. Никога не съм искала да живея някъде другаде. А сега ми се иска да се махна. Да се махна за да не виждам в какво се превръща градът ни. Защото ми е болно. Иска ми се да запазя всичко онова което помня и което бавно но сигурно се изтрива от съзнанието ми гледайки Пловдив сега. Понякога просто се разхождам и се питам - "Какво се случва тук?".
Иска ми се да се върна 15 години назад, когато като дете ходех в Градската градина. Да видя зеленината, алеите. Да се порадвам да цветята и всеки път да търся паметниците и фигурите така все едно никога преди не съм ги виждала. Искам да видя децата, които си играят там. Чешмичката до катерушките. Искам да видя пейките с хората, които наглеждат децата си. Искам да се разходя из парка и да усетя онова спокойствие което усещах тогава. Да видя хора, които се смеят и които се наслаждават на хубавото време.
Искам седейки вечерно време на Симфония да виждам дървета, заленина, да си спомня как се раздвах на Пеещите фонтани и колко ми бяха интересни. Но не виждам това. Виждам проскубани дървета, измачкана трева и безразлични хора.
Искам някоя лятна вечер да се кача на Античния театър и да погледна отгоре Пловдив. Да видя онзи светещ град, който ме караше да изпитвам неуписуемо спокойствие и ме караше да мълча.
Искам да виждам цъфнали дръвчета. Искам да виждам кестените. Искам да видя кварталните градинки такива каквито бяха.
Искам да се разхоря в Старият град. Да се загубя и да се чудя "На къде ли водеше тази улица?".
Искам Лаута да не се е превърнала в сметище, а да е гората която си спомням.
Искам в кварталите да има повече зеленина. Тревата покрай булевардите пак да е там. Дърветата покрай тях също.
Искам да виждам Пловдив дори по-хубав от това което беше, а не такъв какъвто е сега. Сега виждам един западащ град и ми е мъчно. Пловдив не заслужава това, което му се случва. Не го заслужават и хората в него.
Искам един красив град, в който има много живот.
Но може би искам прекалено много.
| |
| |
| 
|
|
