Аз пък се сетих за една случка с Ленин (Кръстев де:-)
Беше в началото на първи срок 11-ти клас и той разправяше нещо за Декарт, при което аз, в доволно настроение за простотии, заявих на всеослушание "ааа, Париж-Дакар, знаем го ний тва" и естествено, последвано от звучен смях от мен и Камбата, на когото също му се простееше.
Другия път, естествено, ме изпитва точно на това :-) и ми вика "Бе няма ти пиша оценка щото ще е петица пък аз искам да е повече пак ща изпитвам". "Еми хуу" викам аз. Добър човек :-)
И то хуу, ама точно тогава чух як виц за две срамни въшки, един диригент и една балерина и естествено като го разправях намесих гореспоменатия г-н Кръстев. Вица беше следния:
Срещат се две срамни въшки, не се виждали много време. Едната слаба, болна, другата загладила косъма, доволна и си говорят. "Къде живееш, пита здравата" "Ми в брадата на г-н Кръстев", казала болната "Аааа, не така тоя човек много пътува, къде е Тракия, къде е английската, в студ в пек ти се с него. Зарежи тая работа и се намърдай в бикините на някоя ученичка от английската гимназия супер е - постоянна температура, влага, мирише хубаво..." "Мерси", й вика болната, "ша пробвам".
Срещат се след време и какво е положението - още повече се разболяла. "Какво става, не ми ли послуша съвета" "Бе послушах го! Настаних се аз в бикините на едно готино маце от английката ама на сутринта - пак се намерих в брадата на Кръстев!!!"
Е това го разправях на наколко пъти в четворката, а доколкото знаете, и той пътува с нея. Дали ме е чул ли :-)
Следващият пък като ме вдигна знаех ни повече, ни по-малко от първия. Двойка. След една седмица - пак. Следващата седмица - пак.
Три двойки ми се събраха за три седмици.
Но нали ви казвам че е добър човек - все пак имах 6 за годината :-)
|