Първата странна персона,за която се сещам,е любим на поколения възпитаници на АЕГ преподавател по български език и литература.Към неговотите колоритни изяви спадат запой след часовете с любимците му,влизане в час,залитайки и с опияняващ алкохолен дъх,активно участие в бридж турнирите на класа.последното искам до поясня-в нашият клак бяхме 28 души,тоест точно 7 карета.Играехме бридж всяка свободна минута,а често и сами си освобождавахме минути като бягахме от час.Въпросният преподавател знаеше за тази наша страст и в началото ни оставяше да си доразиграем партиите,започнати в междучаието,след това да направим още едно раздаване,а накрая ни оставяше спокойно да си играем,като се разхождаше между чиновете и коментираше кой какъв ход е направил.
Негова запазена марка е и това,да остави снимката си на учителската катедра с думите-ето,все едно,че наистина съм тук,и да излезе да се разтуши някъде извън сградата на училището.
И още нещо-нашият преподавател имаше подчертан афинитет към засуканите ученички.Доставяше му истинско удоволстиве да флиртува с тях.
Всичко това обаче не му пречеше да бъде добър преподавател.В дните,когато беше в настроение за работа,часовете му бяха наистина интересни-дискусиите бяха разчупени и откровени.С удоволствие си спомням за тях.
|