Хаха! Ние пък така бяхме с джендема. Хлапетата бяхме луди да си правим империи и кралства и да извършваме колонизации... Спомням си че и ние открихме един такъв път къс към върха обаче на Джендем тепе. Мале, сега като си помисля - как не се утрепахме, щото се катерихме от южната му страна - по южния стръмен чукар... За Бунарджика си спомням оная кръчма на връат - продаваха отвънка сухи пастички, локуми и... и шадравана работеше. Зад руския паметник бе гористо... Спомням си, че "традицията" бе следната - качват ме на върха с часове ме оставят да играя на площадката, а пък на самия паметник ще се качим "когато се стопли"... Хахахахаха....