|
|
| Тема |
 Липсва ми |
|
| Автор | змeй (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.02.04 22:45 |
|
|
|
Никога няма да забравя как се събирахме перд Балкан - и въпросът беше "Къде е купона". Пиехме на крак по едно кафе, всичките се познавахме, все едно бяхме играли джамени денонощно и от деца. После се местехме - към Тримонциум, или по купоните - даже и в непознати хора. Мълвата се разнасяше мигом - адреси, и се тупвахме съвсем непоканени дори - и с радост ни посрещаха. Това го няма - няма как и да го има. Тогава всички бяхме еднакво бедни - кой по-умен, кой по-духовит, кой по-секси - само това бяха разилките. Всичко беше шеметно бързо - и мина - повечето се изнесоха - навън, останалите, като мен в София. Истински ми липсва. И не само това. Липсват ми сега протяжните кафета на Дриймса - един клюкарник, който няма никъде просто. Няма го и това - да минат всички и да ти кажат здрасти, защото просто не живея там. Идвам си събота и неделя - като всички пловдивчани - в изгнание. Ходим по клубовете като отвързани. И всичко е спокойно - хората са топли - съседите ти казват еееееееееей, как си? К`во става? Липсва ми всичко това. Малките разходки из града са супер - даже и не ти бипкат, ако се заблееш на светофара. Липсва ми това. Няма да забравя какво беше една пловдивска премиера - няма значение - дали в театъра или в операта - просто беше фул. Стояхме без места - по три часа. кой ли сега го прави това? Толкова беше филебилийско, фенско, все едно как ще го разберете - то не се повтаря. Но ми липсва. Сега също ми липсва. Този град има дух - има мисъл и спомени.
| |
| |
| 
|
|
