|
|
| Тема |
 Днес приказвах ... |
|
| Автор |
ДъpвeнФилocoф () |
|
| Публикувано | 10.02.04 21:21 |
|
|
|
... с една хубава жена, която ме попита защо не минавам насам. Измънках някакво обяснение, ама после си спомних, че и тук младежа с хилядата имена (не се обиждайте, сър, ама не знам сега как да Ви викам) ме нарече загубен ... загубил съм се демек ... и реших все пак да се мерна. Да се мерна, колкото да ви изпея песничка. Защото не е добре, просто ей така да изчезваш.
А, да - добре направихте, сър, като ме пропуснахте в "ония" списък. Защото пак щях да протестирам - не "членувам" във виртуални общества - въпрос на принцип. Както и не съм ходил по чатърски срещи в края на седмицата, по времето когато бях запален по тая работа, а от доста време насам - и на "клубни". Както и да е - започвам за звуча недобре и емгето ще ме обвини отново в тактическа незрялост.
Сега за песничката в която се пее що ме няма ... може би. За Бога, хора, пея фалшиво ... та ако сте в България си я изтеглете от за извън страната - не знам как и от къде, най-вероятно ще се наложи някой да ви я преразкаже после. Става дума за това как певеца си е прекарал славни времена с тамбурата си, много моми е пленил и момци оженил (пу, пу, да не ме стига), как тя е като виното - колкото по стара, толкова по хубава става, сега пее за нейните струни и своя глас, но трябва да се сбогува с нея и я остави на друг. Някой друг ще я подмлади, а него тя трябва да го забрави ...
Редактирано от ДъpвeнФилocoф на 10.02.04 21:25.
| |
| |
| 
|
|
