Всеки уважаващ себе си град е построен на хълмове. И то, желателно, на седем. Рим, Киев, Атина, Троя... и Пловдив.

Пловдив е не само най-древният град в България; Пловдив освен това е и вторият най-стар град на Европа. Той е по-древен от Рим, Атина или Константинопол и е съвременник на Троя и Микена. Древнотракийското селище прераства в град по времето на Троянската война и носи множество следи от микенско влияние. Защо тогава той няма все още световната известност на Микена и Троя? Само защото ги следва в развитието си със закъснение от 1-2 века? Или защото Омир, изучаван във всяка гимназия, не е възпял тракийските герои, а тези от егейските брегове?

Вероятно има още една, и то по-важна причина. Парадоксално е, но Пловдив има по-голям късмет и по-добри дадености от Микена и Троя и това става причина за по-малката му известност. Докато те загиват и са напълно напуснати преди много векове, животът, и то градският живот, продължава в Пловдив без никакво прекъсване през всичките му 3 000 години. Разположен на брега на голяма плавателна река и на основния диагонален път от Средна Европа за Азия, той преживява и години на възход, и дни на разруха, но нито за миг не опустява. Ето защо Пловдив (Евмолпия, Пулпудева, Филипополис и т.н.) вероятно е на второ място по древност сред европейските градове, но положително е с най-продължителен непрекъсван градски живот на континента!

Приемствеността, затруднаяваща археолозите, означава, между другото, че каменният материал от древнотракийските мегалитни строежи се използва за основа на крепости и здания през Античността, след векове и множество разрушения и преправки те пък се използват през Средновековието, за да ги видим накрая взидани и втъкани в основите и стените на чудесните възрожденски къщи от 18-ти - 19-ти век. Ето защо тук не е възможно, както при Микена, само за два-три археологически сезона пред очите на археолозите да изникне донякъде цялостната картина на един погребан град - разкриването на най-древния Пловдив изисква десетилетия внимателна, суперпрецизна детективска работа на изследователите. Ето защо едва краят на ХХ век стана времето, в което истината за далечните хилядолетия на града започна да проблясва, и сигурно 21-ви век ще бъде времето, когато 3000 годишната Евмолпия ще грее редом с най-блестящите примери на древността.

НАЧАЛОТО, или по-точно предисторията на града, се губи някъде преди 8000 години, т.е. в края на VII-мо хилядолетие пр. н. е. През познатата като неолит (или новокаменна) епоха, хората са култивирали по-голямата част от познатите ни зърнени култури и домашни животни и скитащите дотогава групи отсядат, като строят групи от жилища. Натрупвани едни върху други в местата,където животът е продължавал в течение на много поколения, те са добре известни като "селищни могили", представляващи културни напластявания от жилищни останки, посуда, инвентар и др. - истинска съкровищница за археолозите-праисторици. От неолита, енеолита и бронзовата епоха на различни места на територията на Пловдив, на 2-3 км едно от друго, са известни 6 селища с различна съдба. Някои от тях укрепват и се разширяват, превръщайки се в пазарни и/или религиозни средища, докато други западат, изчезват или са погълнати от съседите си. Двете най-известни селища са това при Ясатепе и върху Небет тепе. (Изключително интересното укрепено селище върху най-високото тепе - Джендем - не е добре проучено.) Животът в селищната могила при Ясатепе - кв."Лаута" - продължава от неолита до ранната бронзова епоха, след което замира. Характерна е черната, добре излъскана керамика, част от която е много фино изработена и украсена с геометрични орнаменти - меандри, окръжности, линии, точки. Многобройните култови предмети са предимно фигури на хора и животни, с характерните за женските идоли акцентирани полови форми, като някои енеолитни образци достигат неподозирано художествено съвършенство. (Към тях се отнасят и изделия от близки селища, като знаменития Мулдавски елен - зооморфен съд с дължина близо половин метър.) Но най-значимо за историята на бъдещия град е селището върху Небет тепе, чиито северни склонове се миели от водите на р.Марица (Хеброс, Ибър). По-неудобно за ежедневния живот поради трудното водоснабдяване и за изкачване на товари, то, вероятно поради добрите възможности за отбрана и предприемчивостта на жителите си, постепенно, в течение на хилядолетия, процъфтяло и се наложило като пазарен, култов и властови център. Обитателите на Небет тепе свързали чрез изсечено в скалите стълбище селището с реката - а водата, освен че е жизнено необходима за ежедневието, играе и основна роля в тракийската орфическа религия и се отъждествява с подземното царство; тя е "отвъдното". В конусовидните скали, извисяващи се край селището, посветените в орфическата религия виждали съвършената форма за връзка между отвъдния, реалния свят и Космоса. Постепенно край селището в края на III-то хилядолетие се обособява един култов център, ограден с камъни. Още едно хилядолетие по-късно то прераства в най-ранната храмова постройка по нашите земи.

При разкопките в този храм от края на II хилядолетие пр. Хр. са открити три царски култови съоръжения, едното от които е с форма на пресечена четиристенна пирамида, с нанесени 7 двойни квадратa и кръстосани двойни брадви в средата (царския символ). Тези символи и още цяла редица култови предмети, намерени около съоръжението, показват, че то е било използвано в ритуалната практика за утвърждаване на тракийската царска идеология. По това време в древна Тракия зооморфното мъжко божество се трансформира в антропоморфно, назовано в писмените извори Хермес или Касмилос - всъщност върховното божество на тракийските орфици.

От древните автори знаем, че северно от Егейско море до Карпатите през първото хилядолетие пр. Хр. са живели тракийските племена, за които Херодот казва: "Тракийският народ, след индийския, е най-голям." Но продължават дискусиите дали траките са местно население или са дошли тук от север преди 4500 г.

Имали ли са своя писменост древните траки, останала неизвестна за потомците им? В последните векове преди новата ера траките използуват гръцката азбука, но преди това? Протописмени знаци се откриват мърху керамика от неолитни и енеолитни могили, нанасяни първоначално с нокти, а по-късно чрез изострени инструменти, вероятно с ритуални цели. Върху много родопски скали се откриват странни знаци, някои от които като че ли представляват писменост. Най-прочут е т. нар. "Ситовски надпис" на 40 км южно от Пловдив, изсечен върху добре изгладена основа с дължина над 2,5 метра, изследван от световно известни учени, но все още без категорично дешифриране. Множество соларни знаци са запазени по пловдивските тепета. Най-често използваните форми са меандрите, триъгълника, концентричните кръгове, елипсите, разперени длани, символа за "дъжд" и др.

За траките знаем много, но недостатъчно. Известни са като добри металурзи, земеделци и коневъди - конят е бил особено почитан - винопроизводители и лечители. Тракийската културна зона обхваща и земите на скитите (може би родствени на траките) - т.е. Северното Причерноморие с днешна Украйна и Румъния - като част от високохудожествените произведения на изкуството, запазени в нашите музеи, са изключително оригинални, докато в друга част е отразено влиянието на гръцки и персийски образци. Намерените златни и сребърни накити и съдове, сред които блестят невероятно красивите Панагюрско, Рогозенско, Летнишко, Дуванлийско и други съкровища, са изключително майсторски изработени и с висок художествен вкус.

В религиозната система на траките се откроява едно основно божество - основен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Дионис се свързва с Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател, син на Посейдон и Родопа. Култът към Орфей се разпространява в целия Средиземноморски свят. Орфиците са първите, които вярват в безсмъртието на душата, в отвъдния свят; те се смятат за предшественици на християнството. Строежа на Вселената се опитват да обяснят чрез музиката и скритите числови закономерности.

Историята на Пловдив е свързана с големите тракийски племена одриси и беси, населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480 г. пр. н. е., е най-значимият тракийски съюз.

За съжаление много малко са останалите думи от тракийския език - сигурните са не повече от 100 - и може да се каже единствено, че той е бил типичен индо-европейски език.

През IV век пр. Хр. Евмолпия - а може би Кендрисос (означава "блестящ"), както по-често го споменават древните автори, е голям стопански и културен център, който предизвиква амбициите на Филип II. През 342 г. пр. Хр. той успява да разбие траките и завладява града. Веднага след смъртта на Александър Велики през 323 г., траките, под водачеството на цар Севт III, освобождават града и целия регион, така че македонското владичество е продължило по-малко от 2 десетилетия. Някои историци традиционно приемат, че Филип сериозно е разширил и укрепил града и му е дал името си - дори се пише, че Филип "създал" града. Но ролята му на "баща" на града изглежда съмнителна. Няколкото несигурни години, в които Филип е владял града, едва ли са достатъчни за внушителните строежи, които му се приписват, още повече , че неговите основни интереси и планове са били насочени на юг, към Гърция, и на Изток, към Персия и Азия. Сигурни данни за името "Филипополис" имаме едва 2 века по-късно. Aвторът на "Всемирна история" Помпей Трог пише: "...В Тракия той воювал със същата вероломност... после... изпратил в отделните царства... хора, които да разпространяват слуха, че Филип дал големи суми за издигане стени на градовете и за тази цел чрез глашатаи призовавал строители." Няма данни той да е строил градове в Тракия, а глашатаите му всъщност събирали войници за готвените походи на изток. Това не означава, че включването в македонската сфера на влияние не е допринесло за обогатяване на контактите и културата на траките. Филип заточил в Пловдив близо 20000 непокорни поданици от Гърция, които оцелели изграждайки хармонично съобщество с тракоте.

Едва ли е и случайно, че името "Филипополис" се появява в множество гръцки писмени паметници, предимно през първите 10-12 века на нашата ера, но в крайна сметка старотракийското "Пулпудева", което навярно през всички столетия е било истинското местно, народно име, славянизирано после като Пловдив, побеждава и с него градът навлиза и в четвъртото си хилядолетие.

През елинистическата епоха - III - I век - историята на Пловдив е изпълнена с войни между тракийските царе и между тях и келтите (278 - 222 г. пр. Хр.), македонците на Филип V и настъпващата Римска империя. В крайна сметка римляните покоряват и отнемат окончателно независимостта на Тракия след смъртта на цар Реметалк III през 46 г. , по времето на император Клавдий, като я обявяват за Провинция Тракия.

Следващите векове се оказват "златната ера" за града, наричан от римляните още и Тримонциум. Оказал се във вътрешността на империята, Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да сече монети. Тук се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, охранявани от патрули и белязани с километрични камъни. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът се разпростира надалеч в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация . Останките от акведукта - дължина 23 км, височина до 25 метра!, на места на три етажа - показват, че наклонът му е насочвал водата точно към Таксим тепе. Находките подсказват, че в града са влизали 2 акведукта с родопска вода, носещи ежедневно невероятното количество от ... 43000 кубика! При разкопки под Трихълмието бяха открити части от римската водопроводна система, в които все още, близо 2000 години след създаването и, циркулираше прясна вода, вероятно от каптиран подземен извор на Таксим тепе...

Великолепието на града се оформя от обществени сгради с много разнообразни функции, като огромният Стадион, Античният театър, Форума , баните и римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града. Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони, капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук можело да се наблюдават ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона като се съзерцават и величествените очертания на Родопите. Други значими постройки са били термите - едните особено грамадни, намиращи се под днешния хотел "България" и самия център на Главната улица - Форумът с прилежащите му постройки, сред които в момента активно се извършва проучване и възстановяване на Одеона, Монетарницата и др. Култовият център на града се е оформил малко по на изток, близо до сегашната Католическа църква, където след утвърждаването на християнството през IV век е доминирала епископската базилика - с размери 87 метра на 36,50, трикорабна, с невероятно богата вътрешна украса. (Площта на разкритите мозайки доближава 800 кв.м.) В близост се намирали още 2 базилики, както и оригиналната и богата с украса и ценни надписи антична синагога. Построена в началото на III век, тя е доказателство за значително присъствие на еврейско население тук. Впрочем, безброй са доказателствата, че Пловдив през всички епохи се е развивал като истински космополитен, мултикултурен градски център, търпим към преселници от Грузия, Армения, Палестина, Египет, Мала Азия, Гърция, северните "варварски", илирийските, италийските и западноевропейските земи.

След II-III век за Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя ­ Византия ­ и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във Константинопол - започва т. нар. "византийски период" в историята на града. След нападенията на готите -251 г. - и на хуните - 447 г. - градът е силно разрушен, особено от последните. Възстановяването му продължава чак до времето на император Юстиниян Велики (527-565), който го обновява значително. Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия и Флавия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пловдин, по-късно - Пловдив.

След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце ­ и Симеон Велики (893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Но най-много градът пострадва при нападението на киевския княз Светослав през 970 г., когато е бил частично разрушен, а 20000 жители загинали.

Характерно е, че Пловдив и районът около него през Ранното Средновековие се превръщат в център на влиятелни ереси и религиозна опозиция. Още през 343 г. епископите, поддържащи Ариан, се оттеглят от Вселенския събор и образуват отделен Пловдивски синод, който отхвърля символа на вярата, приет на I-вия Вселенски събор в Никея. След това тук са преселени от Мала Азия павликяните и манихеите, а по-късно особено много се разпространяват богомилите - българската ерес - определящи духовния климат за столетия.

Пловдив е повлиян от първите четири кръстоносни похода, от които най-разрушителен за града е третият. Създава се и постоянен Латински квартал.

След основаването на Второто българско царство цяла Западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II, България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти.

Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на XIV в. Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име - Филибе. Попадайки във вътрешността на империята, Филибе постепенно израства като оживен икономически център, град на търговци и занаятчии. Той губи значението си на важна крепост, не е изложен повече на опасността от внезапна атака и се разрешава разрушаването на укрепленията. Планините от каменни блокове, изграждали крепостните стени и античните постройки, са използвани за застрояване. Постепенно, но необратимо, изчезват всички видими следи от древното минало. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност, с десетки джамии, бани и др.. Пазарът се простирал между площада на Джумая джамия и реката, където се намирали над 800 магазина, a oще 300 на каменния мост и оттатък реката.

Националното възраждане, започнало през ХVIII-ти в., събужда българския дух. Българската буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа тя е отворена за модерни политически и културни влияния и разбира огромното значение на науката и образованието.
През първата половина на XIX век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. По суша или със шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят.. През 1853 г. населението тук вече наброявало 50000 души. Пловдивските търговци и занаятчии забогатели; влиянието им пред турската власт нараснало. Досегът им с развити чужди страни и култури разширил мирогледа им и стимулирал свободолюбието и патриотизма им. Започнало съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Особено на Трихълмието, където заможните пловдивчани се радвали на по-голяма независимост.

Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки:развитието на културата и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост с лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъкови и Чомакови.

Църквата "Св. Богородица", реконструрирана през 1844 г., била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български - за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий (макар и албанец по произход и с гръцко образование!) официално оповестил, че неговото паство се отрича от гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал. Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. И организира на 30 април 1861 г. Първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. (Преди това българите били поставяни под общия знаменател "християни".) Така за първи път са очертани етническите граници на България, която скоро получава и политическа независимост.

Още през 1878 г., Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, енергично се противопоставят на Санстефанския мирен договор и налагат новия Берлински договор. България е разделена на две: Княжество България със столица София и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, ставена под политическия контрол на султана. Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: издателства, библиотека, музей, театър. Първият професионален театър "Люксембург" е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба, а първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. Някои наричат периода, когато Пловдив бе столица, "златни за културата години".

Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът е шокиран от политическата воля и решимост на българите и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности за защитата на този акт. Забележително е, че в името на България Пловдив жертва позицията си на столица, на най-голям културен и стопански център, прехвърляйки занапред тези позиции на София - столицата на Княжеството.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика, а ж.п. линията от Истанбул е продължена до София и така свързва Пловдив и с Европа.В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. 1895 г. се създава и Промишлено-търговската камара.




ХРОНОЛОГИЯ

* 6000 г. пр. Хр. На територията на днешния град възникват няколко неолитни селища на земеделци и скотовъдци, най-значимото - Ясатепе - съществува до бронзовата епоха.
* 2000 г. пр. Хр. селището на Небет тепе е опасано с каменна стена.
* 1100-1000 г. пр. Хр.селището на Небет тепе прераства в най-древния за региона град Евмолпия, като крепостната стена от циклопски тип обгражда цялото Трихълмие с 82 декара площ, дворец, храм и канализация.
* 341 г. пр. Хр. градът е завладян от Филип II. След 18 г. тракийският цар Севт III го отвоюва.
* I в. пр. Хр. градът и областта попадат под римски протекторат, а от 46 г. оконча телно са включени в римската империя като Провинция Тракия. Използват се имената Пулпудева, Филипопол, Тримонциум и др.
* II век. Построени са Стадионът за 30000 души /най-голям в Юго-Източна Европа/, театър, Форума на мястото на Агората, два акведукта с 23 км. дължина, много храмове, голяма синагога, разширена и подновена е крепостната стена, като градът е 100000 души. Обявен е за метрополия, с право да сече монети. Лукиян му посвещава диалога "Бегълци", като го нарича "най-големият и най-красивият от всички градове".
* 251 г. нашествието на готите разрушава частично града
* IV-ти век строят се първите християнски църкви. Учредена епископия през 326 г.
* 447 г. Пловдив е разорен от хуните на Атила. По времето на Юстиниан са издигнати много нови постройки.
* V-ти -VI-ти век славяните постепенно заливат Тракийското поле и града
* 812 г. българската войска на княз Крум превзема града
* 834 г. княз Маламир присъединява Пловдив и околностите му към България
* 970 г. киевският княз Владимир разорява България, разрушава Пловдив и избива 20000 граждани.
* ХI-ХII век Пловдив и почти цяла България са присъединени към Византия
* 1189 г. Фридрих I Барбароса с Третия кръстоносен поход завзема Пловдив за 6 мес.
* 1204 г. Кръстоносци от Четвъртия поход завземат Пловдив. Рение дьо Три установява т.нар."Пловдивско херцогство".
* 1205 г. Цар Калоян завзема Пловдив.
* 1206 - 1344 г. Пловдив преминава 15 пъти от български във византийски или латински ръце и обратно.
* 1371 г. Османско завладяване.
* 1410 г. Градът е разрушен в гражданските войни между султаните от Муса Кеседжи.
* 1533 г. Най-старата запазена гравюра на града от Питер ван Аелст
* ХVIII-ти-ХIХ-ти в. Пловдив става център на националното Възраждане. Бум в строителството на нови църкви и представителни сгради, предимно на Трихълмието.
* 1850 г. Открита е първата българска гимназия в града.
* 11.V.1856 г. Първо празнуване на Празника на славянската култура - св. св. Кирил и Методий
* 20.ХI.1859 г. Въвеждане на български език в богослуженето.
* 1861 г. Провежда се първия църковно-народен събор.
* 4.I.1878 г. В хода на Руско-турската Освободителна война Пловдив е освободен от ескадрона на кап. Бураго.
* 1878-1885 г. Пловдив е столица на полунезависимата Източна Румелия.
* 6.IХ.1885 г. Пловдивчани извършват Съединението с Княжество България, отказвайки се от привилегиите на столица и най-голям стопански и културен център, довело до относителното изоставане на града през първата половина на ХХ век.
* 1892 г. В Пловдив се провежда Първото изложение с международно участие.

Символът на древния Пловдив през Античността представлява легнал настрани полумесец с четири звезди над него. Така той е изобразен върху монетите от града. В друг вариант 4-те звезди образуват буква "Т" и стои като корона върху главата на девойка, символизираща провинцията. Вероятно това са символи на хълмовете.

Като в големите градове на Римската империя малките деца посещавали училищата на граматиците, където се учели да четат и пишат. Всеки образован гражданин трябвало да знае наизуст "Илиадата" и "Одисеята". Втората степен на образованието била представена от философските и ораторски школи. Както свидетелства Лукан /II в./, огромният интерес на гражданите на Филипопол към философията привличал много философи, които основавали свои школи. Многопосещавани били драмите на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан, а продължители на древните тракийски традиции били поети и музиканти, които на провеждани в рамките на Кендрисийските игри "фестивали" и състезания, мерели сили с творци от всички краища на Империята.