|
Стара Загора възниква през VI век пр. н. е. на важен кръстопът от Дунав към Беломорието и от Пловдив към Черно море. Дългото й историческо съществуване е маркирано с много имена - Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Загра, Железник, Стара Загора, както и с много варианти на тези названия. Първото име Берое се тълкува като град пазар, който тогава е населен от тракийското племе пирогери. През римското владичество е преустроен и укрепен. Наречен е Августа Траяна на името на император Траян. С това име присъства в гръцки и латински надписи, както и в бронзови монети, сечени тук.
Оброчна плочка на Тракийския
конник - II-III в.
Новият град обхваща площ около 500 декара. Улиците му са прави и павирани. В него се издигат много обществени и частни сгради, строени с рядък вкус и изящество. Римският историк Амиан Марцелин го нарича “преблестящият град на траянците”, като употребява името Берея. Явно по това време старото тракийско име е изместило римското. През III век се появяват и варианти Бероа, Бероне, Берое. Последното наименование през византийско време се превръща във Верея. Така го отбелязват и хронисти от Западна Европа.
През 784 г. византийската императрица Ирина, регентка на малолетния император Константин, посещава града и оценява стратегическото му положение. Възобновява крепостта му и го нарича на свое име - Иринополис. През IХ век той е превзет от Крум, а Борис окончателно го присъединява към българската държава заедно с цялата област Загоре. През Х-ХII век градът вече е център на феодална област.
Златна фиала - V в пр. Хр.
През 1153 г. арабският географ Идризи го отбелязва с името Феруй. Българите го наричат Боруй - на основата на тракийското Берое. Така е назован в една грамота от ХII век, дадена на дубровнишките търговци от цар Иван Асен II. По-късно е наречен Загора по името на областта Загоре. Това име възприемат и турците, завладели града през 1370 г. Първоначално те го наричат Загра и Ески Хисар (стара крепост на Загоре), както и Загра Атик (стара, древна Заара). През 1858 г. учителят Тодор Шишков предлага името Железник, но то се налага за кратко. На църковния събор в Цариград през 1871 г. е прието името Стара Загора.
Кремъчни и капсулни пищови
По време на турското робство Стара Загора има типично ориенталски вид, с криви сокаци и кьорсокаци (слепи улици), някои постлани с калдъръм. Издигат се минаретата на десетина джамии и куполите на хамами (бани). Развиват се много занаяти - табаклък, куюмджийство, абаджилък, сапунджийство, златарство, медникарство. Занаятчиите са организирани в еснафи. С общи средства от еснафските сдружения са построени училища и църкви, много чешми, мостове и др.
През 1833 г. е открито първото светско училище, което през 1859 г. става петокласно. То прилага програмите и методите на габровската Априловска гимназия. В него са учили Васил Левски и Райна Княгиня.
През Възраждането Стара Загора е активен център на българското националноосвободително движение. През есента на 1885 г. избухва Старозагорското въстание, което е прелюдия на априлската епопея от 1876 г. В тази епоха тук живеят и развиват народополезна дейност изтъкнати български революционери, книжовници, учители, общественици - Васил Левски, Кольо Ганчев, Неофит Рилски, Иван Богоров, Тодор Шишков, Атанас Иванов, Атанас Илиев, Анастасия Тошева, Петко Рачов Славейков, Захарий Княжески, Александър Екзарх.
Пушки кремъклийки
Старозагорци посрещат с огромен възторг вестта за обявяване на Руско-турската освободителна война. На 10 юли 1877 г. (ст. ст.) пристига отрядът на генерал Гурко, в който освен казашките ескадрони е включено и Българското опълчение. Поетът Петко Славейков, учител и пръв кмет на Стара Загора, лично посреща с хляб и сол командващия, покланя му се ниско и го поздравява с най-топли слова, а децата на учителката Анастасия Тошева запяват Дядо-Вазовите стихове “Кат Русия няма втора...” Двадесетина дни след това жителите напускат града, защото към него настъпва многохилядната армия на Сюлейман паша. След неравен бой защитниците на Стара Загора са принудени да отстъпят. Настъпват най-черните дни от историята на многовековния град. Освирепелите турски орди го опожаряват до основи. Над 8 хиляди негови граждани намират смъртта си под турския ятаган.
През 1879 г. е разработен градоустройствен план от чеха Любор Байер и на 5 октомври (23 септември ст. ст.) същата година е положен основният камък за възстановяването му от Алеко Богориди. С годините Стара Загора израства като уникален модерен град, единствен в България с правите си широки улици, перпендикулярни една на друга. Многобройните останки от античността, средновековието и Възраждането съхраняват историческата памет за отминалите векове.
След Освобождението настъпва бурен разцвет на културния живот в града. Съществуващите от преди войната училища се превръщат в гимназии. Възобновява своята дейност основаното още през 1858 г. читалище. През 1883 г. започва да излиза първият вестник. По-късно се появяват няколко печатници, които издават десетки вестници и списания. Учредяват се културни дружества: музикално - “Кавал”, театрално - “Театър”, археологическо - “Августа Траяна”, и др. През 1925 г. група музикални деятели създават и първата провинциална опера в България - тъкмо в родния град на световноизвестната певица Христина Морфова, наречена “българският славей”.
Паметникът на митрополит Методий
Кусев
Една от гордостите на Стара Загора е паркът Аязмото, чието начало е поставено през 1895 г. от митрополит Методий Кусев. Роденият в Прилеп Тодор Йовчев Кусев приема монашество в 1873 г. с иноческото име Методий. Той избира архиепископ Методий Славянобългарски да бъде негов небесен покровител и пример за пастирско служене. Като Старозагорски митрополит замисля да залеси каменистия и безводен баир край града, защото вярва, че красотата на живото дърво, на живата гора облагородява и възвисява човека. С невероятно постоянство, преодолявайки трудности и злонамереност, години наред засажда голия острозъбест хълм, купува фиданки от чужбина със свои пари, търси спомоществователи, за да докара вода на баира, ангажира населението да участва в залесяването. Сам обикаля на кон или пеша, препасан с пищов, да пази насажденията от злосторници. Днес зеленото великолепие, създадено с любов и упоритост от нищото по волята на един човек, внася хармония в битието на града.
Стара Загора е дала изтъкнати представители на литературата и изобразителното изкуство. Тук е живял и творил Гео Милев, осветил с ярка светлина националните ни духовни хоризонти. Градът е родно място на поета, публициста и преводача Димитър Подвързачов, на Николай Лилиев - един от най-изящните представители на българската поезия, на Веселин Ханчев - искрящ творчески дух и респектиращ интелект, на проникновените лирици Иван Мирчев и Иван Хаджихристов, на художника, поета и преводача Димитър Караджов. Според Кирил Христов, който също е роден тук, без Стара Загора няма национална българска литература. Емоционално твърдение, но нелишено от основания заради яркото творческо присъствие на цяла плеяда майстори на перото, чието непреходно творчество градът пази в духовната си памет.
Дълбоката българска същност в образния свят на художниците Антон и Георги Митови, Васил Костакиев, Марио Жеков, Атанас Михов, Димитър Гюдженов се корени в Стара Загора, където те започват житейския и творческия си път.
Богатите културни традиции и духът на съвременните творци поддържат атмосферата на артистичност, която винаги е съпътствала този стар като името си град.
Само да кажа, че 6 век преди Новата ера означава 2600 години, а не 8000. На всички Старозагорци и Пловдивчани пожелавам да са живи и здрави.
|
Хубаво разказче около споровете
