Ето какво посветих на приятелката ми:

Надявам се тез слова безгласни,
да докоснат твоето сърце,
за да видя пак очите ти прекрасни,
за да зърна пак аз твоето лице.

Докоснах аз косите твои,
в един далечен град на юг,
и винаги ще бъдеш само моя,
дори далече да си ти от тук.

Животът е прекрасен, но понякога и малко ужасен