|
Ще успее ли Пловдив да възвърне блясъка си
2003-01-07 09:29:49+02
ПЛОВДИВ
Елена ЕМАНУИЛОВА
През годините на прехода Пловдив сякаш зад гърба ни невидимо изгуби блясъка си. Вече е ясно по какви причини - изгуби силата си мощната му допреди десетина години икономика. Тя правеше града не само втори по население, но и втори по стопанска сила в страната. През миналата година обаче нещо започна да се случва. Пак почти невидимо. Но е онова, което всички чакат и се надяват отдавна да стане. В Пловдив и околностите му се инвестира. Не така мащабно, от каквото имаме нужда и както ни се иска. Все още го няма онова капиталовложение, което може да
дръпне целия
регион нагоре.
За свободна икономическа зона между Пловдив и Асеновград се говори на идейно равнище повече от 10 години. Някой в тази държава обаче ужасно се страхува да създаде онези нормативи, които за нула време превръщат една такава зона в икономическо чудо. Страхът е най- вече у ковчежниците на страната. Страх, че като охлабят данъчния каиш, няма да събират достатъчно парса за вечно прокъсания бюджет.
И от страх по всяка вероятност губят тройно и четворно. Защото една нулева ставка върху печалбата, при специални преференции за откриване на нови работни места и при реинвестиране на печалбата, по косвен път в се връща пак в държавата. Новонаетите, сега безработни, ще плащат данъци, ще влизат в магазините, ще правят ремонти, ще си купуват жилища, ще ходят на почивки.
Румънците, с които все се мерим и все сме склонни да вдигаме собственото си самочувствие за тяхна сметка, вече са направили такива зони. И дават по
10 години данъчна
ваканция
на инвеститорите. И, дето се вика, още новината не се е разчула, при тях се явиха солидни инвеститори, в това число и в автомобилостроенето. Така че, както е тръгнало, скоро ще им дишаме праха на румънците. За това, колко ценно време губим, говори класическият пример в жанра - китайския мегаполис Шанхай. Той е типична свободна икономическа зона с именити инвеститори от цял свят в една държава, чийто фундамент е социалистическата планова икономика. Сега, разправят, в Китай всеки голям град се бори да направи такава зона в околностите си. Не защото е модерно, а защото наистина променя живота на хората.
Разбира се, там го има и този момент, че борбата е за пазар от над 1,2 милиарда народ. Но чужди инвеститори
намират за
привлекателно място
и България - тя е мост между Изтока и Запада, нейните стоки не след много години ще са част от общия европейски стокооборот. Но често инвеститорите идват, оглеждат и си отиват - прогонват ги ретрозакони и убийствена бюрократщина.
Инвеститори хвърлят око отдавна и на международното летище. Сред най-обещаващите е летището на Франкфурт - най-големият граждански аеропорт в света. Тук може би съвсем скоро ще се разбере ще става ли нещо голямо, или не. На 4 февруари във Върховния административен съд е насрочено поредното дело на Министерството на транспорта срещу частния мажоритарен собственик на летището - фирма ТАДО, регистрирана в Швейцария. Министерството оспорва начина, по който аеропортът е станал частна собственост. Говори се дори, че
държавата е
готова да откупи
дела на частниците, за да даде картбланш на стратегически инвеститор. Дали това ще стане - много скоро ще е ясно. По-вероятно е обаче да опропастим и тази възможност - това най го умеем и редовно го правим.
Докато големите инвеститори идват в Пловдив и си отиват, капиталът в града набра сили и реши да не стои със скръстени ръце. След ремонт през м. г. е преобразен из основи старият парк-хотел “Санкт Петербург”. А красивият му аквапарк още с откриването стана едно от желаните от пловдивчани място за отдих. Ремонт през тази година ще прави и единственият под тепетата петзвезден новотел “Пловдив”. След края му още през 2003 г. тук ще има виенска сладкарница, зала за закуски и
топла връзка с
Пешеходния мост.
Засега не личи много, но концесионерът на Пешеходния мост се кани също през тази година да превърне доскорошната Мека на сергиите в едно от най-привлекателните места в града.
Една от най-обещаващите инвестиции е тази в занемарения години още преди 1989-а археологически музей. Тази
грозна рана в
сърцето на града
е от толкова дълго, че вече сме се научили да я гледаме, без да я виждаме, за да не се ядосваме. Миналата година обаче козметичничният бос Димитър Георгиев, собственик на “Розаимепекс”, купи руината от “Хебросбанк”. И вече е възложил проектирането є. Новият собственик е амбициран да направи от сградата елитно търговско място. Летвата, с която мери, е софийският ЦУМ. Инвестицията му ще е 10 млн. лв. Дай боже, всичко планирано по нея да стане.
Градът ще
просветлее,
ако на това разкошно място има разкошна сграда, пълна с живот. За новите работни места - да не говорим.
Последните примери очертават нещо ново - българският капитал вече не е безидеен. Българският капитал явно е узрял за други мащаби. И започна да действа според силите си. Само да си представим какво би станало, ако не бяхме такива царе, когато решим да прогоним някой капиталист от чужбина.…
Автор: Елена Емануилова
|
Ще успее ли Пловдив да възвърне блясъка си?
