Дойде време да си призная какво мисля по въпроса. Такива шапшали няма! Разбирате ли - просто няма. Не е възможно да ти се даде шанс който се пада едно на милион и да се откажеш. Още повече за да е уредено всичко дначи сте предприемали някакви стъпки - нищо не става от днеска за утре. Кандидатствали сте, вадили сте документи, някакво консулче ви е въртяло на шиш половин ден, преживели сте много часове в чакане и пътувания и изведнъж - хоп! - носталгийка. Или представете си, майка ви до сега се е надявала, че това е младежка прищявка, но като е видяла, че ножа опира до кокала се тръшва да ви реве как би умряла без вас. Вижте това за майката по то вярвам, но останалото е безмислица. Оправдание за хора които не богат да се реализират. Защото е трудно. Адски трудно.
Сега, за да пресека всякакви опити за реплики, или поне част от тях - какво правя аз в България, пък макар и в "любимата Столица"? Никога, ама съвсем никога пред мен не е стояла мисълта да продам всичко което имам, да купя билет в едната посока и кацна на летището с един сак дрешки и два долара в джоба и да си търся работа като бензинаджия. Или да мия улици и разнасям пици. Когато там ме чака фирма или научен институт с който имам договор (не се базикам - мога да работя и в двете), ама наистина да ме чака човек на летището, и осигурено жилище бих се замислил.