Донякъде съм съгласна,че нещата опират до собственото ни възприятие,но само донякъде.Защото колкото и да ти се иска да възприемеш нещо в светли,оптимистични краски,не можеш дълго да го правиш,ако то не е наистина такова.Не можеш безкрайно дълго да държиш главата си заровена в пясъка..да не говорим,че проглеждането е болезнен процес.
Какво е рутина ли?Дефиницията в Webster`s-а е следната : a regular,more or less unvarying procedure,customary,prescribed,or habital,as of business or daily life
Аз бих дала като синоним навик,автоматизъм,задължение,ако щеш.Липса на спонтанност,закърняли емоции,изместване на центъра в отношенията от копнеж по това да бъдеш с този човек,през доволството да си с него,през прояваване на търпимост към присъствието му,към плахите мисли,че би се чувствал добре сам...да не споменавам и еретичния вариант,че съществува и въпросът "как ли било с друг?"
И да знаеш,за това мисля по принцип,а не че нещо конкретно е провокирало мислите ми.Макар да не отричам,че след 11 годишна връзка,от които години половината брачни и с три деца и при нас има хм,рутинни елементи,да ги нарека

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата