Здравей!Забелязала съм,че човек е склонен да се връща към най-хубавите си преживявания,особенно когато е далеч във времето и пространството.Да,обичам Пловдив,има един особен дух.Обичам го с прясно пометения калдъръм в Стария град,дивите цветя между камъните и асфалта,лозите полазили върху оградите на къщите и терасите на блоковете-скриващи олющените мазилки,кафененцата следващи едно след друго и ухаещи сутрин на прясно кафе,аромата на токущо изпечен хляб,забързаните хора,носещи отпечатъка на нашето си време-угрижени,малко тъжни,но намиращи време да се спрат пред бабите-продавачки на кокичета и ръчно плетени покривки...