Мога да кажа че бях подложена абсолютно на същото изпитание ,но с тази разлика ,че по един или друг начин той не беше доброволен а бе по-скоро един вид необходимост или дори мога да го нареча принудителен,и трае вече 6ти месец.Това е единственното ми развлечение и начин на живот.С малки разлики.Излизам веднъж месечно ако трябва да ида на заболекър или до магазина,и то се придвижвам с кола така че все е затворено.Като трябва да вдишна чист въздух ,не излизам на тераска а пред входната врата ,за около10 мин и после пак същото.Повръща ми се вече при мисълта ,че трябва да седя на компютъра но просто друго няма какво да правя.И най-лошото е ,че не е само за 100 дни а за 300 най-малко.Само самотата в която живея ме подлудява.
Макар ,че в апартамента чат ,пат има и друг човек това за мен не е никакво разнообразие.Само като си помисля ,че се разбираме на съвсем различни езици и лошо ми става.Да не говориме за страничните ефекти.Почти с нищо не съм променила начина си на хранене,но надебелях с около 15 кг,никога през живота си не съм имала целулит,но го получих.Вече усещам как почвам да губя инстинктите си за оцеляване който съм имала години наред тъй като във всяка една ситуация съм се оправяла винаги сама.........да не говорим пък за полов и личен живот.......какво е това?Забравих .........дори и не се сещам за това.Нямам приятели..........нямам никакви развлечения,дори и да излезна от тази къща която се превърна в някакъв кошмар за мен няма как да достигна до приятелите и роднините ми ,тъй като ни дели разстояние от 30 000 км.
Усещам как затъпявам постепенно.......нямам никаква среда за развитие.
И какво може да има един човек преживял времето си с някакви машинарий,
спомени ли какво?С това нямаш нито настояще нито минало........просто един кошмар който няма край.............ставам ,че ми прилоша.
Ако ви интересува нещо по-конкретно бих споделила ...........бих се подложила и на един психо тест от ваша странна.............да видите какви ще са резултатите...........е хайде това е за сега.