Нека не си кривим душата за централната пешеходна алея. И настилката е добра и озеленяването, пейките са добре разположени и оформени, кошчетата са добре поставени. Време е и около Централна поща да пооправят малко, но не знам какво става.
Иначе в съвременното изкуство е много използван стила АБСТРАКТНО, което включва прилагателното "футуристично", а когато се прибави и съществителното "Пластика", цената възлиза на над 80 000 лева в най-добрия случай.

Нека да видим с какво разполагаме!

Обиколка из главната ни коства гледка от дървени кютюци в причудлива форма, които сякаш някой пренася нанякъде, а останалите по главната не е могъл да вземе. Най-"гениалната" сред тях е на крава, която вместо крака има лопатки разположена пред общината. Интересно, че кравата не е земноводно, но тази е нашенска и току виж поплувала в близкия шадраван. И докато никой не се чуди за розовите плюшени детски кравички, защо аджеба са розови, скулптурата внася известна смут при поглеждането й. Дали кравата не е инвалид и се бори за равноправие на всички тревопасни в неравностойно положение или просто чифтокопитните не са на мода и вместо копита дефилира с последен модел плавници? Така или иначе футуристичното изкуство оставя поле за широк размисъл и никога до един сериозно обмислен и значим мотив за направата й. Но може би е второто, защото все пак кравата от Градската художествена галерия се премести пред общината - кажи речи 200 метра.

Но всичко започна от бай Мильо, който беше първия кацнал на стълбите пред бирхале Каменица. На кой му трябваше да издига паметник на някакъв луд недочуващ застарял старец, който си е показвал половия член насред центъра??? Ами какво ще стане с днешните ни герои Пенка лудата и Минка свирката? С какво са по-малко заслужили от бай Мильо? Последната освен с оралните си умения е известна и с аналните си такива в района под Бунарджика.

Нека направим скулптура на някоя мургава мис Скобелева майка, или мисис Централна гара. Няма нужда да е нещо иновативно, достатъчно ще бъде да е реално и по възможност облечено.

Та стигнахме и до Рендето, Стружката и Сервитьора.
Какъв по добър идеен замисъл, че Пловдив е една кръчма?

Тръгвайки по центъра Сервитьора неминуемо ще се сблъска с някой нервен клиент, който не си е получил настърганото сирене при току що сервираните му картофки. Без да губи време рендосва на място пропуснатото и продължава да сервира и отсервира, докато редовния му клиент Мильо му бръщолеви поредния си кулинарен капиз. А в края на работния ден цялата посуда се занася в отделението за миене известна като Стружката, където все пак се точат ножовете за кухнята.

Не ми се мисли какви идейни недомислици биха се реализирали, ако сега строят Альоша и Съединение-то. И дали щяха да стоят така на мястото си достолепни и непроменени?