Троева винаги е била журналист-пъпеш*, но тази статия е странно истерична: "Кой не скача - е червен!", в случая: "Който дръзва да не предпочита "Дарик", не става за нищо!" - крайно незряла реакция от нейна страна. Социално зрелият човек не се поставя в халтави причинно-следствени връзки - социално зрелият човек знае, че слънцето не изгрява заради него. Знае и, че и не залязва заради него. Социално зрелият човек успява да прокара граница между себе си и останалия свят и не идентифицира болезнено себе си с работата си и не приема отношението към работното си място, като отношение, изразено лично към него, не понижава самооценката си от това... И не прави драми... Още повече - не занимава другите със собствената си параноя... Какво от това, че тя няма да гласува за Славчо Атанасов?!

И още: в журналистиката има жанрове. Както и да го гледам, този текст не може да бъде определен жанрово и съотнесен към журналистиката по никакъв начин - не е статия, не е анализ, не е коментар, не е новина, не е антрефиле... невчесаните мисли, породени от усещането за маловажност и малоценност, не правят един сбор от думи смислен и целеоправдан материал...

Троева има същите права като мен, както и аз имам същите права като нея - и двамата имаме еднакво право да гласуваме или не. Тя има право да прави каквото си иска. Аз също. Но, моля, нека не натрапва мнението си като общовалидно и меродавно - това, че е нейно, не го прави неотменимо мое, аз имам своето право на свое мнение... Намремето в СДК някой беше сложил надпис в тоалетните: "Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, молим, не хвърляйте фасовете си в нашите писоари!".

---------------.
* познавам гилдията отвътре и имам поводи да смятам мнението си за основано на опита, в тоя смисъл - не е случайно хваната от въздуха обида и не искам да се възприема така, защото не е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите