Re: А сега накъде? - а, де! / Градове / Пловдив

Има една интересна книга на Питър Дракър - "Новите реалности".
Препоръчвам я да бъде настолна за хора, които искат да се занимават с планирането на Бъдещето и да имат реална представа за настоящето.

И не само нея - проблемите на футурологията не са виртуални и ефимерни, напротив, колкото по-далечен е неизопачения спомен за миналото и колкото по-силен е нашия взор в бъдното, толкова по-крепко и отговорно ще можем да мислим и действаме в днешните нелеки времена.

Да, промяна става!
Да, трансформация има!
Но тя не е непременно свързана с падане.

Сериозни изследователи като сем. Тофлърови (Хайди и Алвин) и широкия кръг от техни съмишленици, посветили почти всичкото си смислено време за изясняване на днешното и жалониране на пътя за бъдното
(настоятелно препоръчвам книгата им, която като че е писана за нас ДНЕС "Шокът от бъдещето"; интересна, но проблемна е "Третата вълна" най-вече заради определението кога настъпва една трета вълна - критична за тях е социалната реалност, наложена от Пол Пот, но там пак са изпълнени критериите...)
както и еквивалента им в Русия - сем. Переслегини (Сергей и Елена),
се опитват да отговорят на въпроса "Накъде вървим?"....
Интересен труд представлява и поднесеното от следовничката на Томас Кун ("Структура на научните революции"1962) Мерилин Фъргюсън в изследването "Съзаклятието Водолей", където за първи път видях разбити и паралелно поднесени различните парадигми (стара и новоустановяваща се) в различните сфери на обществена активност...

Силно впечатление, но и известна тревога събуди изследването (серия дълбочинни интервюта), публикувано сравнително неотдавна под заглавието "Преосмисляне на бъдещето" с въведение от А.Тофлър.

Накратко:
Винаги е съществувал (и с основание) въпросът "А сега накъде?" (видоизменено "Что делать?") и винаги е имало опити да бъде отговорено на него.
Не смятам, че има основание за тревога сега.

Повече ме тревожи безочието на "истаблишмента" (Бертрам Грос - "Швейцария извън всяко подозрение"), игнориращ недоброто ни взаимодействие с живия организъм, наречен Земя! От това могат да произтекат много и сериозни, неочаквано близки, беди.

Народа е казал: "За един бит, двама небити даваме!"
Не можем да очакваме, че една сраснала се с плътта на нацията ни от последното столетие политическа сила, може да бъде промемена само с лая на кучетата край кервана. Тя би следвало да еволюира, ако не иска да си отиде внезапно като допотопен динозавър. И се опитва да го прави.
По мои впечатления, нищо че съм "зелен" (ника ми - също...), в момента там е даден приоритет на новото течение, независимо, че може би Стратегът контролира от сянката на кукловодите. Имал съм допирни точки с представители на тази нова линия и за голяма част от твърдата електорална маса на тази п.сила, като съм останал с добри, дори положителни оценки за тях. Но те сами не мога да променят много. Необходим е диалог. И този диалог е необходим преди всичко между представителите на зараждащото се ново поколение политици от различните п.сили, склонни към отговорност пред бъдещето и отчитайки реалностите. Те не са много. По-опасни са именно нагаждачите и интересчиите в целия политически сектор, хората, които успешно трансформират политическото си влияние в пари прим! Те са истинската заплаха да просперитета ни...

Начини за въздействие - мноого. Нормативно гарантирани.
Въпросът е дали сме готови да ги използваме пълноценно и каква е крайната ни цел.

Един елементарен модел:
Нормално е да тръгнем от частното към общото - всеки от нас да се опита да постигне стандарт за семейството си поне от 300 лв. на човек месечно чисто(включително и непълнолетни);
Когато това се постигне (при сегашен финансов стандарт), всеки да отделя между 2 и 4 часа седмично за доброволен обществен позитивен труд в района на своята община.
Паралелно с това, човек трябва непрекъснато да повишава (поддържа) нивото си поне в няколко избрани от него сфери на дейност.
Да бъдем информирани (поддържане на независими информационни канали) и да преценяме трезво. Да реагираме не постфактум, а своевременно, подреждайки приоритетите от семейството, през групата (фамилията, общността, компанията), работното място, населеното място, региона, държавата.
Принцип - мисли глобално, действай локално.

Айде, че много стана - сигурно отегчавам вече...

пп
аз гласувах (и винаги съм го правил) и никога не съжалявам за избора си

-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!