Да, уви и това се води за български...

И точно такъв шоп задава въпроса!?!?
А въпросът е безсмислен. На него съответства контравъпросът: а защо вие говорите на твърдо?
Въпросът е не дали се говори на меко или твърдо, а доколко съответният говор се доближава до книжовната норма. Нека видим:

Единственият по-сериозен "грях" на пловдивския е:
- откровеното заменяне на Е с И - дите (вместо дете)...

"Греховете" на "софийския" обаче са неизброими:
- екане - да отидеме (вместо да отидем), да направиме (вместо да направим)...
- замяната на Я с Е - нема (вместо няма), дедо (вместо дядо)...
- ЧЕ вместо ЩЕ
- объркване на числото на глагола - че те биеме (вместо ще те бия)...
- У вместо В - у София (вместо в София)
- грешни ударения - отворих с ударение на И (вместо на второто О)...
- Я вместо АЗ
- За абсурди от типа: компир (картоф), мачка (котка), мочам (пикая), он (той), женка (момиче), оливио (олио), ручам (ям), сакам (искам), що (което), човеко (човекът).... и т.н. и т.н. - изобщо не искам да говоря.

Но както са казали древните етруски:
"Що си требе, оно си сака"